След слуховете, че олиото у нас ще достигне цена от 7 лева, то просто изчезна от рафтовете на хранителните магазини. Хората масово започнаха да се запасяват. Някои с брашно, други с олио, трети пълнят резервоарите с бензин.

В повечето магазини олиото се продава на цена от 4-4,50 лева. В други цената на определени марки достига и 5 лева.

Според управляващите, става въпрос за спекула, а не за реална ситуация... След правителствено заседание дори бе съобщено, че ще започнат проверки за евентуални картели и задържане на стоката в тържищата.

Същото се случи и с брашното. Евтините марки изчезнаха, останаха само по-скъпите.

Стана ясно обаче, че засега хлебопроизводителите не планират увеличение на цената.

В момента олиото излиза на 4 лв. от фабриката, заявиха преработватели от Северозападна България пред „Телеграф”. Цените растат и никой не може да се ангажира докъде ще стигнат, защото основната причина е войната в Украйна. Това пък обясни Яне Янев, председател на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България. Той уверява, че в България е пълно със слънчоглед, но тъй като борсовите цени се движат нагоре, фермерите предпочитат да го задържат и да го продадат на възможно най-високи и изгодни за тях цени.

Заради войната между Русия и Украйна се оказва, че България и Румъния ще трябва да поемат основно доставките от олио за Северна Африка, Южна Европа, Турция, част от Арабския свят, става ясно от разговора с Янев. Причината е, че воюващите сега държави са основният доставчик на олио в този район и Индия, коментира още Янев.

България като цяло е голям износител на олио за Южна Европа, Северна Африка, Турция, Арабския свят.

Това, естествено, покачва и цените на слънчогледа, суровина, която българските преработватели си набавят основно от фермери от България, Румъния и Молдова.

Сходна е ситуацията и с пшеницата и царевицата. Въпреки че складовете са пълни със зърно, това не гарантира по-ниските цени на брашната и хляба. Причината е, че става дума за борсова стока, а калкулацията включва и цени на енергия и горива. Основното притеснение на зърнопроизводителите идва от факта, че не могат да изнасят стоката си. В момента цените на житото са достигнали незапомнен връх от 460 евро на тон, а само преди две или три години цената се въртеше около 160-170 евро за тон, казва Борислав Петков, зърнопроизводител, пише "Телеграф".

Ако държавата купува зърното под борсовите цени, това означава, че фермерите ще са на загуба, заради растящите цени на горива, енергия, препрати за растителна защита и торове, коментира експертът.

От Министерството на земеделието коментираха, че уточняват механизмите с бранша, по които държавата ще купува зърното. Изследват се и възможностите за държавни складове, които да поемат суровината, когато дойде новата реколта пшеница.

В складовете горивата са по-скъпи, отколкото на бензиностанциите. Затова може да бъде прогнозирано повишение, но то да се поберем в рамките до трите лева, пишат още специалистите.

Количествата горива, които се съхраняват при операторите и в държавата, са по няколко направления – държавен резерв и военновременни запаси, както и запаси за извънредни ситуации. Това не са количества, които могат да управляват цените или да ги потискат, да се интервенира с тях за овладяване на цените. Те са необходими за осигуряване на нормалната работа на държавата при временен недостиг или при извънредни ситуации. А не за справяне с ръста на цените, заявяват още експертите.