Коронавирусът накара Китай да вдигне болница за два дни, умори здравната система на Италия, където лекарите са на ръба на жизнените си сили... а за нас каква надежда остава?

За нашата мила България, за милите ни майки, бащи, баби и дядовци. Кой ще ги излекува, когато в някои болници дори няма условия заразените да пребивават, камо ли специалисти, които да могат да им подадат ръка. Когато липсват основни апарати, когато затварят болници. Когато здравната ни система тотално издиша и се налага да се избира кой ще живее и кой не.

Тук отдавна сме превърнали системата в бизнес, а здравето ни е просто стока. Нямаш ли пари – загиваш. Защо никой не чу гласа на медицинските сестри, които само допреди няколко седмици бяха навън и със сълзи на очи се молеха да получат това, което заслужават? Да оценят труда им, без който не можем и тежката ситуация в здравеопазването ни да се промени.И наистина ли чак сега, след като ни удари заразата, се сетихме, че заслужават повече?

Защо не ни пукаше, когато седяхме и гледахме как младите и будни лекари отиваха на терминал 2 и не се върнаха повече? Днес те можеха да са тук, в родината си и да помогнат, дори да ни спасят. Но избраха да отидат там, където ще бъдат оценени, където всички знаят, че „лекар“ е равно на „герой“, а тук е по-скоро „дърводелец“ или друга дума, която не свързваме с жизненоважно значение.

И каква е равносметката към днешна дата? Вече десетки заразени, 2 смъртни случая и редица притеснени лекари, които дори не разполагат с условията да посрещнат чудовището „коронавирус“. И не, няма къде да избягате, не можете да се излекувате в чужбина. Стойте вкъщи и пазете любимите си хора, няма кой да го направи вместо вас!

Четете още: След карантината - очакват се хиляди бебета през декември