Една от най-емблематичните и красиви сгради на София се руши бавно и мъчително, застрашавайки с всеки изминал ден, все повече и повече, живота на минувачите.

Читалище „Възраждане“ (преди това – Профсъюзен дом на културата "Георги Димитров", в който се помещаваше и едноименното кино, а още преди това – Театър "Ренесанс"), както бе известно, преди да се трансформира в прословутата дискотека „Син Сити“, днес е тъжен символ на културния и духовен упадък, в който българското общество безвъзвратно затъва.

Огромно парче от фасадата именно на тази знакова сграда - част от културното наследство на столицата, за малко не уби човек. Безспорен факт е, че район "Възраждане", макар и да не е собственик на сградата, е трябвало да осигури безопасност на прилежащите тротоари и паркоместа. Но не го е направил! Собственикът на сградата също има вина, тъй като, по думите на архитекта на общината - Людмила Гавазова, се оказва, че бил поставил ограда около нея по предписание на районната администрация, но вместо на разстояние от метър и половина от обекта, огражденията били на 30 см. И трябваше ли да научим за това едва сега, след като един или дори повече човешки животи можеха да си отидат?! Ама нали сме си у нас - тук стара истина е, че работа се върши само когато ножът опре до кокала. Ми, опря... И какво от това? И него... кучета го яли...

За жалост това не е първата, нито последната сграда, която ще се рони къс по къс, застрашавайки моя, твоя или неговия живот! А истината е толкова ясна, колкото и обидна за цяло едно погубено поколение. И тя е, че в резултат на дългогодишното нехайство и безхаберие от страна на определени субекти и институции тази архитектурна перла в центъра на София, заедно с десетки други подобни на нея, днес агонизира от „раните си“ пред погледите на непукизма, пред "широко затворените" очи на властимащи, загубили всякакво чувство за морал, отговорност и дълг.

Какво всъщност доведе тази великолепна някога сграда до това гротескно състояние?

След близо 10-годишен бизнес, вилнеещ с гръмка мощ из залите на сградата, „Син Сити“ затвори врати през 2015 г. От тогава до сега зданието стърчи опустошено отвътре и отвън, като обезчестена и захвърлена на кучетата, несретница, загубила завинаги блясъка и славата от миналото си.

Всъщност преди 6 години частна фирма направи първи опит да разруши архитектурния паметник и да го замени с нещо по-атрактивно и доходоносно. На мястото на бившето култово кино "Възраждане", известно през последните години като дискотека, бе планирано да бъде построен 5-звезден хотел на голяма хотелска група. От Столична община тогава не реагираха по никакъв начин, за да защитят архитектурния паметник. Напротив - тя даде зелена светлина и пълното право на собственика да разруши постройката и да вдигне на нейно място поредната модерна помпозна сграда. За щастие, от неправителствената организация "Спаси София" алармираха за подготвяното срутване и успяха временно да го спрат до изясняване на ситуацията. Уви, впоследствие се оказа, че редица нарушения на закона, допуснати през годините, са дали „картбланш“ за свободното унищожаване на културното наследство на София.

Сградата е обявена за исторически паметник на културата с национално значение през 1990 г. от СОПК. 13 години по-късно обаче стана ясно, че статутът ѝ бил променен в архитектурно-строителен паметник на културата с категория "за сведение". Без съгласуване с института за паметниците (НИПК) още през 2003 г. главният архитект на София одобрил изменение на плана за застрояване и с това позволил строеж на административна сграда. Така, отново без съгласуване с Министерството на културата в район "Възраждане", бил внесен проект за разрушаването на това грандиозно архитектурно бижу на столицата. На това съкровище на архитектурния гений, превърнало се от огнище на на духовността в опасно за човешкия живот "свлачище" на безхаберието.

Тук, преди години, когато в сградата се помещаваше читалище "Възраждане", имах щастието да се докосна за първи път до величието на класическата музика, да се науча да свиря на пиано, да се запозная с хора на изкуството и науката. Тук пулсираше... животът. Кипеше дух на съзидание. Ставаше нещо истинско, красиво, градивно. Извършваха се трансформации, чудеса. Посяваха се мечти. Раждаха се таланти. Куп артисти и музиканти тръгнаха именно оттук, изграждайки основите на бъдещите си умения...

Що се отнася до малката и китна градинка до сградата (с чешмичката и липсващата върху нея статуя) – преди жадно асимилирана, а днес изплюта на вятъра и времето – от нея останаха само най-мили детски спомени...

Четете още: Заразен си с Ковид-19? Получаваш 500 паунда. Това у нас ще го видим, ама през крив макарон!