Любомир Милчев - Денди си отиде след месец борба за живот в сторичната Окръжна болница. Много известни личности споделиха своята тъга. Направи го и Владина Цекова, сценаристка и главен редактор на "Пътеки" по БНТ.
"Отишъл си е от този свят след тежката кома Денди. Онова ексцентрично цветно момче, което никому не правеше зло, а получи толкова тежък удар от съдбата... и... от безмозъчни хора нищожества. Тъжно, срамно и покъртително. СВЕТЛИНА НА ДУШАТА ТИ, ДЕНДИ!", пише Цекова.
Отдолу коментарите са все на известни хора - Тони Димитрова, Силвия Кацарова, оперната прима Весела Нейнски.
"Много тъжно! Нечовешка жестокост! Много често го цитирам, без да го познавам: “Колко много грах, а ни една принцеса!” Светлина на душата му!", написа Тони Димитрова.
Думите на Весела Неински обаче, която във фейсбук е Maria Georgu, са повече от показателни.
В публикацията си Владина Цекова споделя и един от най-емблематичните цитати на Денди, от който става ясно и как се е чувствал в действителност писателят, когото мнозина определят, не без основание, като високо ерудирана личност:
"… Някаква част от мен бе в плен на страха, че съм неудачник и бедняк и че дори и клошарите са по-щастливи от мен, което бе преувеличено, най-малкото затова, че аз винаги изнамирах ракурс, в който да ги лицезра като светци, додето у някои от тях се загнездваше подозрението какво правя сред тях и дали не съм се провалил, или пък разигравам мним провал от скука и пресищане.
Малкото предателство, което хората извършват вседневно е един вид склонност към разомагьосване, просто ей така, както децата разглобяват кукла, за да видят какво има отвътре, а после биват разочаровани от разкрилата им се празнота Аз дори обичах да идвам пременен в смокинг или фрак преди, или след някой прием, да посядам сред тях и да черпя вдъхновение от контраста…"
"Някои ме презираха и скрито се радваха като считаха, че съм пропаднал, изпаднал, сурнал се към пропастта, хлътнал в порока, сред изметта… Биха били учудени, ако узнаеха, че гледам на тях като на хлътналости, жалки отпечатъци на обществената мнителност и трафарет. Някои ми казваха „Живот си живееш ти!“ и ни най-малко подозираха страшната нереалност, в която се състояваше моят живот… Иже херувими!"
