На 92-годишна възраст ни напусна големият български писател академик Антон Дончев.

Авторът на романа „Време разделно“ е издъхнал в реанимацията на ВМА, където е прекарал последните дни от живота си. От лечебното заведение са разкрили, че смъртта на твореца е сърдечно боледуване.

Антон Дончев е роден на 14 септември 1930 г. в Бургас. Завършва гимназия в Търново през 1948 г. и право в Софийския университет през 1953 г. Отказва се от престижния пост на великотърновски съдия и се отдава на голямата си страст - писането.

През 1961 г. е публикуван първият му самостоятелен роман „Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брата му Арон...“. Голямата си слава обаче писателят дължи на втората си книга „Време разделно“, която се превръща в една перлите в съкровищницата на българската литература. Романът е написан през 1964 г. само за 45 дни (по свидетелства на самия автор).

Разтърсващата история за безмилостния еничар Караибрахим и неговия брат Манол бива високо оценена от фондацията „Джейн и Ървинг Стоун“ и романът получава номинация в САЩ от за най-добър исторически роман. Екранизиран е през 1987 г. от режисьора Людмил Стайков. През месец юни 2015 г. „Време разделно“ е избран за най-любим филм на българските зрители в „Лачените обувки на българското кино“, мащабно допитване до аудиторията на Българската национална телевизия.

За автора на "Време разделно" е казано толкова много, но то все не стига, за да обхване необятната му космическа душа. Защото всяка негова дума е прозрение, всяка негова мисъл - мъдрост и послание. В памет на именития творец споделяме няколко негови незабравими цитата от знаковия му роман и от интервюта, които той е давал през годините:

"Време е вече хората не само да действат, а да се оглеждат какво са направили. Време е хората да не повтарят по сто пъти едни и същи грешки и като гледат що стaва наоколо им, да се извиняват и срамуват, че са хора, а да видят делата на други хора, живели преди тях, и да се гордеят, че са човеци!" ("Време разделно")

"Когато отчаяние залее сърцето ти, вдигни поглед към небето. Там винаги летят птици. И помни, че една от тях носи благата вест." ("Време разделно")

"Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш - ала трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи ..., в себе си." ("Време разделно")

"Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш - ала трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи ..., в себе си."

"Всеки от нас пази врата, през която може да влезе злото!"

"С кълване на зърна няма да полетим." (интервю за в. "Монитор")

"Да научим децата да чуват музиката на собствения си език."

"Развитието на личността се мери с повърхността на душата."

"Ние приказваме зле, студено, без сърце, а това не е нашият език." (интервю за bTV)

"Трагедия е това, че ние не се адаптираме към времето, в което живеем. Не отговаряме на неговите искания, лутаме се, въртим се."

"Писането на исторически роман е пророкуване назад."

"Всеки човек е огледало на това, което става около него, а около нас нещата, които стават, карат огледалото да отразява и сенки. Ние не осъзнаваме какво се случва в момента."

Четете още: Димитър Талев: Никога не ги карай да те обичат, дете мое... Който устои и остане, те обича истински...