Автор
Марина Стоименова

Далаверките и Брадъра - винаги на мода

Представете си сериал, който всяка есен пристига триумфално... с един и същ сезон. И въпреки че и миналата, и по-миналата година вече сте гледали всичките епизоди, пак включвате телевизора и лоботомирано се втренчвате в екрана. Защото това е „българско“ шоу и макар с копиран чужд формат, и макар и зле режисирано - е почти единственото по-високобюджетно предаване в национален ефир, предназначено за масовия зрител.

Сериалът се казва Big/Vip Brother и в него вече повече от 14 години се разхождат все сходни силуети с бронзов тен, боядисани коси, добре оформени вежди и устни, но най-вече със сходни психически, емоционални и социални качества, които твърди се, ги правят „различни“.

Някои от тези хора са с ограничен културен хоризонт, но повечето са с широк материалистичен такъв. До един са склонни към авантюризъм и необмислени действия. Плюс е, че са импулсивни, екстровертни, повърхностни и най-вече силно нарцистични.

Но онова, което никой не казва за „актьорите“ в сериала, е, че до един са затруднени: най-често материално, а често психически и/или емоционално. Обещанието за лесни пари и за слава ги привлича като магнит. Затова и все един и същ типаж хора вече създава един и същ продукт.

14 години са много време, а за българското общество последните две десетилетия са си направо епоха. За това време големи маси хора преживяха мащабни промени в различни аспекти на бита и светогледа си.

Но сериалът Big/Vip Brother не преживя никаква промяна.

И той продължава да запълва ефира със същите евтини номерца, със същите прозрачни манипулации над затворени хора, със същите измислени „скандали“, със същото повръхностно стържене на важни за обществото теми под формата на гротеска и в името на собствения рейтинг.

И в крайна сметка, зад кулисите отново проблясва същата малка, жалка далаверка, типична за цялата ни страна: да направим много пари, влагайки минимални усилия.

За късмет на телевизионните далавераджии, изпосталялото, профанизирано и нискокултурно общество с радост продължава да откликва на предложението за „далаверка“. И отвсякъде изскачат „кандидати за слава“.

Ето ги: те се надигат от дъното на своите артистични кариери и от маргиналните си занимания, за да се превърнат пред камерата във величествени фигури от „шоубизнеса“. А когато няма достатъчно желаещи (за добро или за лошо България е сравнително малка), продуцентите лесно успяват да навият наивни и суетни колеги от телевизията като Мира Добрева, Миглена Ангелова, Жоро Торнев... Или залязващи естрадни звезди като Йорданка Христова, дует Ритон, хората от „Тоника“. И накрая наградите винаги отиват по сценарии на „наш човек“, като вотът неминуемо е манипулиран. Знаят го всички, работили за шоуто, знаят го зрителите, знаят го и самите участници.

И ето ги отново и тази есен: „шоузвезди“, „фрикове“, ексцентрици и рецидивисти - те в унес търкат кухненски плотове, чистят с прахосмукачка, стискат чаши с поредното уиски в ръце с високо вдигнат малък пръст и до насита се наслаждават на отраженията си в огледалата на все същата Къща.

Типично за далаверките е, че продължават да съществуват, докато номерът минава.

А при тази контролирана и несвободна телевизия, при тези слаби и нискобюджетни телевизионни продукти, номерът все така минава.

Затова и екипът зад телевизонното шоу си работи по все същата схема още от 2004 година. И докато някой умен телевизионен шеф не се обяви радикално за края на това безумие, може би на горките българи ще ни бъде пробутван този „сериал“ и през 2034 година.

Само си представете свят, в който се придвижваме единствено с електромобили, в който парите са се превърнали във виртуално понятие, в който успешно работи директната демокрация, в който градовете са напълно чисти и екологични... А по телевизията в един забутан край на Европа се върти поредният „брадър“. И продължава да властва над масовия вкус, вдигайки успешно параван над иначе важни теми като сексуланост, еманципация, сексизъм, насилие и морал.

А можеше да бъде по-различно: при мощната аудитория, която за толкова години екипът на “брадърът” имаше, все можеше да се опита да изгради едно по-умно послание от това, че затвореният човек накрая получава награда... Можеше.

А сега перспективата е мрачна и е напълно реална: в България по-скоро ще настъпи тоталния край на телевизията като такава изобщо, отколкото да доживеем края на морално-остарялото шоу.

Четете още: Радина Кърджилова: Деян не ме бие!