Аз съм добро момиче – не пия, не пуша, по мъже не ходя и си нося маската редовно. Не се целувам с познати и непознати, спазвам дистанция, но уви, не можеш да избягаш от това, което ти е писано. В моя случай – Ковид-19.

Тук съм, не за да ви плаша, а за да ви споделя моята странна история. Или поне като такава я определиха всички, които са запознати с нея. Та...

Как, по дяволите, се заразих с тъпия коронавирус? Как?!

Много лесно. Просто има дни, в които на човек не му върви и явно онази сряда беше точно такава за мен. Накратко: излязох от вкъщи, за да се срещна с моя любим и една от най-добрите ми приятелки на чай. По пътя обаче успях да си ударя колата по възможно най-глупавия, дори смехотворен, начин, а по-късно явно съм извадила още по-голям късмет (ако ме познавате достатъчно добре, ще се досетите, че го казвам иронично). Няколко дни, след като тримата пихме чай и се смяхме дружно на нелепото ми ПТП, разбрах че тази моя приятелка се е сдобила с коронавирус.

Няма да забравя момента, в който ми се обади и с ужас ми сподели: „Имам ковид. Ходете и се тествайте!!!“

Как да ви кажа, беше си малко шок. В мен се пробудиха противоречиви чувства, тъй като от срещата ни с нея беше изминала почти седмица, а аз се чувствах отлично, без нито един симптом. Тя също е била добре, когато сме били заедно, но ден-два по-късно се е почувствала отпаднала и е загубила обоняние. След 5-минутни размишления реших, все пак, да отида да си направя тест – ей така, от отговорност към близките си. Отивам аз, здрава, права, засмяна, а една изключително любезна женица взе проба от устата и носа ми (за тези, които все още не са се подлагали на PCR тест, да знаете, че не е особено приятно). И така, почти на шега, реших да видя резултата на следващата сутрин. Иии БАМ – положителен!

Без обяснения, без други показатели, просто „положителен“. Няма пояснения, положението е печелиш или не печелиш. И ето ме – две седмици у дома, аз и вирусът, без кьорав симптом. Не ме разбирайте погрешно, не желая да страдам, просто вирусът явно е решил да бъде благосклонен към мен. Не че имам нещо против да бъда вкъщи по цял ден и да се чудя какво още да изям, но сега ще ви споделя кое за мен беше най-чудното.

Разбира се, не всичко беше толкова забавно в началото. Не ви пожелавам тръпката, която изпитах аз, мислейки си за хората, които може да съм заразила, защото карам вируса безсимптомно. Мислейки си за родителите ми, с които имах контакт в дните преди теста. Дали щях да си го простя, ако ги бях заразила? Едва ли, макар и да не съм знаела какво се случва в тялото ми. Мина ден, минаха два...нито едно от „контактните ми лица“ не прояви, каквито и да било симптоми. И тук идва любимата ми част – тестът на моя човек излиза отрицателен! А дори не можете да си представите колко контактни сме си ние двамата. Нито един мой ден не минава без целувка от него. Дето се вика, ако помежду си не се заразим, то кого ще заразим? Дори моят тест беше плануван да бъде наш общ, тъй като не мислехме, че е възможно резултатите ни да са различни.

И така, две седмици носих короната сама. Целият свят около мен отрицателен, аз положителна. Като изключим моята приятелка, с която обменяхме съвети как да си разнообразим карантината, може би трябваше да я прекараме заедно.

Но кажете ми, не е ли това невъзможната любов? Признавам, до този момент не осъзнавах колко си харесвам другарчето в живота и как неговите прегръдки могат да ми липсват толкова много. И въпреки всичко, той не се отказа от мен. Носеше ми храна, лекарства, обич, внимание...абе, всичко от което се нуждаех. Макар и към онзи момент любовта ни да бе невъзможна. Това обаче не му пречеше да ми се усмихва под прозореца, след като ми остави шоколад пред вратата. Тези моменти струваха повече от хиляди думи и подаръци. И въпреки всичко, не ви пожелавам да стигате дотам.

Обичайте себе си, обичайте и близките си, пазете се.

Четете още: Инстаграм - фалшивото щастие на едни шизофренични кучки