Грешната и обречена любов на Яна Язова и Александър Балабанов

23 май 2022 | 05:07
22578
1
снимки: Уикипедия
1

Момичето с тъжните бадемови очи. Така я описват мъжете, които са имали шанса да бъдат част от сърцето ѝ. Вглъбена и търсеща, витална и непокорна, нежна и дръзка – такава е поезията на една от най-въздействащите и талантливи български поетеси  Яна Язова, родена на днешната дата през 1912 г. 

Колкото възхвалявана заради огромния ѝ талант, толкова и оплювана заради скандалната ѝ любов с един от най-изтъкнатите литературоведи на миналия век – Александър Балабанов. Може би тъкмо поради това нейното творчество остава незаслужено дълго тънещо в забрава.

Стиховете ѝ будят противоречиви оценки. Елисавета Багряна споделя дори пред свои близки, че „Яна Язова е незаслужено превъзнасяна, защото е любовница на Балабанов, и това се знае от всички."

За нея Валентина Радинска – журналист и общественик, пише:„Аз не зная по-жестока съдба в нашата литература от съдбата на Яна Язова. Хвалена от 18-годишна, Язова е окончателно изхвърлена от литературния живот на 32 години. От 44-та до 74-та пише неуморно с увереността, че един ден ще я четат – и излиза права!“

Днес поезията на Язова е призната за едно от най-върховните постижения в българската литературна класика. Нейните стихове се отличават с изключително високата си художествена стойност. Стихове, които пленяват, завладяват мисълта, покоряват до последната буква.

През 1930 г. едно красиво като видение създание - абитуриентка от Първа девическа гимназия в София, на име Люба Ганчева, лично занася първите си, още плахи, стихове на световноизвестния учен и интелектуалец Александър Балабанов. Именно той по-късно ще ѝ даде красивия поетичен псевдоним Яна Язова.


С мъдър и вглъбен поглед, с нацупени, сочни като череши устни, създадени за целувки, с коси, падащи тежко като водопад от букли, с вежди като крилца на лястовица, тази млада, едва 18-годишна девойка, докосва сърцето на професор Балабанов, за да го покори завинаги със своя талант.

Той е на 51 години, нисък, набит, пълен, широкоплещест, с 33 години по-възрастен от нея семеен мъж с две дъщери. Ексцентричното му поведение, циничният му и остър език са му спечелили както безброй почитатели, така и доста врагове. И напук на всичко това - гениален и харизматичен!

Тя е млада, жизнена, фина и ефирна като фея. Въпреки очевидната физическа несъвместимост двамата се влюбват един в друг до лудост. Ученият и поетесата използват антични имена. Тя е Мо, а той е Ра. Двамата заедно са Мойра - старогръцки код за голяма любов и неразделност. 

С ентусиазъм проф. Балабанов се захваща да редактира вещо и с много любов първата ѝ книга „Язове”. Стихосбирката се превръща в сензация. Критиците издигат таланта на авторката ѝ на пиедестал, наричайки я „гениалното дете на българската литература”. През 1932 г. излиза стихосбирката „Пролетта на Мо”, в която прозират чувствата им, а по-късно и прозата „Мойра”, от която бликат горест и любов.

Междувременно завистниците и интригантите са във възторг от връзката ѝ с големия ерудит.


Яна Язова и проф. Александър Балабанов

Любовта между Яна и Александър е толкова изгаряща, колкото и обречена... от самото начало. Тя скандализира не само литературния и академичния свят, но и медиите. Последните само това и наричат Язова „правописната грешка на Балабанов”. Карикатуристите с насмешка плъзгат моливите си върху силуетите им – изящната като лебед девойка и неугледният и грозноват учен с чанта под мишница, изпод която надничат луканки и бутилка вино. Балабанов бил известен с нагона си към пийването и мезето.

„Странната им любов оцелява 15 години, но обещанието им да се обичат вечно остава непроменено до края на живота им“, пише литературният критик Михаил Неделчев. „Яна Язова се явява, за да въплъти Александър-Балабановия идеал за поезия – несистемна, вулканична, могъща, иронична и песимистична“, допълва още той.

Проф. Балабанов така и не намира смелост да заживее под един покрив със своята муза. Съпругата му, австрийката Лия, го шантажира с двете им дъщери и излага с гръмовни публични скандали учения със световен авторитет. Родителите на Яна – скромни учители от добро потекло, са съкрушени. 33-годишната разлика във възрастта на двамата е и любима дъвка на столичните сплетници. Не липсват разногласия и между Язова и Балабанов, въпреки отчайващо голямата им любов. Те се нараняват, казват си непростими неща, разделят се и се събират, терзаят душите си и изгарят в любовен плам. Срещат се по тайни квартири, открадват си няколко дни в провинцията или в чужбина, разменят си тонове любовни писма.


Снимка на Яна Язова, около 1930-те години, в архива на проф. А. Балабанов. Източник: ДА „Архиви“

Безумно влюбеният професор дори стига до там, че осуетява брака на поетесата с милионера Джон Табаков и унищожава току-що покълналите ѝ чувства към художника Марио Жеков. Въпреки това отново не събира кураж да се разведе.

Яна се връща при професора, но чувствата ѝ вече не са същите: „О, това беше най-силното ти оръжие – да ме направиш твой мрачен и изплашен роб. Ти знаеш, че аз не бих претърпяла това пред хората и като го направиш, ще ме смажеш, ще ми наденеш пак въжето на врата и ще ме повлечеш отново, безжизнена и отвратена от всичко, по твоя път. И аз тръгнах и тоя път, но знаех, че това е последния камък, който преглъщам с всичките си разкъсани вече сили.”

Макар завистниците да твърдят, че Яна Язова дължи изумителната си кариера на любовника си, през 1932 г. американският вестник “Крисчън Сайънс Монитор” пише: „Тя е едно трите имена в българската литература, които си струва да се запомнят. Дори Кирил Христов е покорен от таланта ѝ, а Бранислав Нушич ѝ изпраща хвалебствени писма.



През 1936 г. с две стихосбирки и един роман, Язова е спомената в обзорна статия за българската литература в Голямата енциклопедия „Ларус”.

Здравето на Балабанов е разклатено, двамата любовници поддържат връзка с писма, ученият е почти глух и доста самотен. Най-сетне се е разделил със съпругата си, но толкова, колкото да се пренесе на таванската стая над жилището им.
 
Красивата Язова не спира да отблъсква ухажорите и едва през 1943 г., тайно от дългогодишния си любим, сключва брак с инж. Христо Йорданов. Но не спира да се интересува от здравето и творчеството на професора.


На 30 ноември, 1955 г., Александър Балабанов издъхва. Именно след неговата смърт Яна Язова разгръща до изумителни величини таланта си. Освободена от обсебващото му присъствие, отърсила се от оковите на една отчаяна, обсебваща любов, Мо създава романите си, посветени на родната история. Така тя сбъдва пророчеството си: „Но моите песни не могат, не ще да заглъхнат тъй всуе...!”

Яна Язова е намерена мъртва в апартамента си през август, 1974 г. Според догадките на криминалистите смъртта ѝ е насилствена. Последен знак, че е била жива, е неин текст в дневник от 9 юли 1974 г. Тази дата е отбелязана официално в биографията ѝ като деня на нейната смърт.



Паметна плоча на входа на дома на Язова на ул. „Г. С. Раковски“ 161, София, поставена през 2008 г.

Аз зъзна и лазят ме ледени тръпки.
Извиках — и никакъв звук!
Не дебне ли някой? — Страхливите стъпки
Безшумно отекват се тук.

Аз гасна... Нощ непрогледна ли вече настана?
Извиках... и тежи ми клепки се вдигат от сън.
Лениво там някъде бие камбана —
опява ли някого нейният звън? 

Четете още: Петя Дубарова: Българската поетеса, в която живееше цялото небе

Още по темата

Коментари

1
  23 май 2022 | 08:29 отговор
 

С какво е гениален този професор освен, че е ял, пил и ебал студентките си? Единственото известно за тази писателка, е ... че е известна.

 

Добави Коментар

Най-четени