На днешния ден през далечната 1898 г. в София се ражда едно приказно момиче – княгиня Евдокия. Тя е наследница на цар Фердинанд I и княгиня Мария Луиза, а с годините се развива като необикновена, някои дори я наричат съвършена, жена.
Животът ѝ е белязан от трагично събитие – само 1 година след раждането си княгиня Евдокия губи майка си. Тя, сестра ѝ княгиня Надежда и братята ѝ цар Борис III и Кирил Преславски остават единствено на грижите на баща си. Въпреки това те се превръщат в едни достойни личности, особено Евдокия. Тя става първата дама на България и най-близкото доверено лице на брат си Борис III.
Княгиня Евдокия е забележителна, не само заради потеклото си, но и заради артистичната си същност. Тя се превръща в една от най-талантливите художнички на България и отдава живота си на изкуството. Любимата ѝ техника е акварелът, а в НХА се съхранява голяма част от картините ѝ. Евдокия дори илюстрирала книги, сред които „Одисея“ и „Илиада“.
Тя била не само посветена на красотата, но и на справедливостта и не се е страхувала да го покаже. Неведнъж е подкрепяла българските евреи, дори им помагала да избягат тайно в САЩ и Англия и е заставала смело срещу хитлеристите.
Любопитен период от живота ѝ несъмнено е изпепеляващата ѝ любов с политика Иван Багрянов. Страстта помежду им се заражда, когато Евдокия е едва 17-годишна. Въпреки è това е една бързозародила се любов, тя е силна, романтична и толкова искрена. Не умира, макар и да е била поставяна неведнъж на тежки изпитания. В разгара на Първата световна война Иван отива на фронта и за щастие се завръща от там и то с медали и ордени за смелостта си. Но за съжаление през това време Евдокия е изпратена в изгнание заедно с баща си в Германия.
Иван Багрянов
Няколко години по-късно необикновената княгиня получава разрешение от Александър Стамболийски да се завърне в България. Любовта ѝ с Багрянов обаче не е затихнала дори за миг. Напротив – двамата са твърдо решени да сключат брак. Сякаш чувствата им са станали още по-силни и няма никакво съмнение, че са родени един за друг. За съжаление обаче цар Фердинанд I е противник на идеята, тъй като Багрянов не е представител от аристокрацията. Разтревоженият баща дори споменава, че ако няма кандидати от подходящото потекло за Евдокия, то тя трябвало да остане стара мома. И така една красива любов умира. Истинска, но за съжаление обречена...
Княгиня Евдокия е и от поддръжниците на Петър Дънов и член на Бялото братство. Тя дори построява къщата си в столичния квартал „Изгрев“, който е известен като квартала на братството.
Тази великодушна и забележителна дама с душа на истинска българка преживява много и благодарение на добрата си душа, която плаче за справедливост. След като по време на Втората световна война тя помага на толкова евреи да намерят свободата си и да избягат от кошмара на хитлеристите, е задържана. След 9 септември 1944 г. животът ѝ продължава в килия, където остава цели две години. За щастие вината ѝ е недоказана и през 1946 г. ѝ е разрешено да напусне пределите на родината.
До края на дните си княгиня Евдокия живее при сестра си Надежда и съпруга ѝ в Германия. Тя умира в старчески дом през 1985 г. на 87-годишна възраст.
Княгиня Евдокия – един дълъг живот на жена, познавала и великолепието на аристократичния произход, но и тъмницата. Едно момиченце, израснало без майка, но превърнало се във великолепна дама с любов към изкуството. Една жена, която така и не е получила правото да остарее с единствената си истинска любов. Княгиня Евдокия – душата на една борбена българка с финес.
Четете още: Светът тъгува за лейди Даяна на фона на скандалите с Меган