За едни войната е борба за надмощие, за други повод за страх от опасността да живеят в глад, а за трети – неяснота дали ще оцелеят и в днешния ден. Защото мястото, което довчера е било техен дом, днес е мишена за бомбардиране. Но за всички нас войната е само едно – огромна човешка трагедия. А когато на този свят умират тези, в чийто ръце е бъдещето, а именно децата – не можем да останем равнодушни.

Вече седмици наред Украйна е мишена на жестоки, нехуманни атаки, семействата живеят под земята. А тези, които имат късмет – успяват да избягат. И ако днес, моето или вашето дете е имало щастието да отиде на детска градина, да прекара деня си в игри и спокойствие, то те, бъдещето на Украйна, просто оцеляват. Дали в бункерите, дали в метрото, дали пресичайки границата, хванали силно майка си за ръка...

В такива времена, каквито никога не сме вярвали, че ще доживеем в 21-ви век, е важно да бъдем хора. Да бъдем съпричастни и да подадем ръка, най-вече на децата, които все още не са видели нищо от живота. Освен ужаса от войната.

Повод за тези размишления бе една положителна новина, който научихме тази сутрин, а именно че мостът, свързващ Украйна и Румъния се е превърнал, освен в спасение за бежанците, но и място, на което децата ще имат шанса да се усмихнат. А тази снимка казва много повече от думите ни:

Мостът, който се превърна в днешния символ на доброто, е мястото, на което румънската гранична полиция и граждани оставят играчки за децата бежанци. За да може всяко едно да си вземе вещ, която да го накара да се усмихне и да влезе в Румъния с хубави мисли.

Войната е срамен, трагичен момент от човешката история, който всеки ден се молим да приключи, но и също така време, в което си проличава, че сред нас все още има Човеци, за които състраданието не е чуждо.

Четете още: Картите Таро предказаха, че войната в Украйна ще спре с помощта на жена. А коя ли е тя?