Животът е прекрасен. Винаги съм знаела, че е така. Самият факт, че сме живи, че работим, че можем да се радваме на децата си е чудо. Благословени сме, че тук няма война, че децата ни все още има какво да ядат и може би все още можем да ги научим на ценностите, които ние изповядваме... Стоп! Ценности?
Ама то има ли още такива? Хайде, да си признаем честно. Детската ни представа за романтиката и машините отдавна облече маркови дрешки, обу си високи ботуши на ток и се научи да пресмята всичко по-добре от калкулатор.
Вчера с приятелки седнахме да се видим - на кафе... И отворихме темата за връзките. Оказа се, че те повечето отдавна не са това, което са били. Почти няма двойка около нас, която да е "стабилна", според едновремешните ни разбирания. Сега мъжете искат да имат семейство и деца, но по възможност да не ги занимават "с глупости". Да са бащи, но да си имат нещо и встрани - ей, така, за повдигане на самочувствието и разни други неща. Видиш ли, да не забравят, че самолетът им може да лети и че все още стават.
Ако може да са бащи само в един ден от седмицата за няколко часа, а през другото време да си гледат мач в ергенската квартира, да пият бира с приятели или пък да мятат сладострастни погледи на колежката.
Детето имало домашно? А майка му не може ли да реши проблема? Пералнята не работи? Ами да се купи нова, ако майсторът не може да направи нищо. Пък и едно време бабите ни да не би все с пералня да са прали прането?!
Връзките станаха отворени. Семействата - някак придобиха вид на четириъгълници, петоъгълници и аз не знам още какъв тип фигури... Нищо не е същото. А за шамарите да не говорим. Нямате си представа колко жени около вас смятат, че е нормално мъжът до тях да им обяснява, че не стават за нищо и да ги пошляпва... "Аз го обичах и не ми правеше впечатление", е почти всяка втора реплика в една от групите във фейсбук.
Така ги е смачкало, че един състудент на най-добрата ми приятелка редовно я кани да я води на хотел в обедната почивка, а няма пари за обувки на децата си. Че за какво са ни празници на любовта? То днес любов няма. Има някакви сметки - за това да направиш едно дете, че иначе времето ти минава, пък ти да си продължиш да си живееш. И така да си пресметнеш финансите, че ако дадеш част от тях на жената у дома, да ти остане и за любовницата и за другите, с които си чешеш егото в нета.
Свободни. Отношения. Отговорности. Връзки. Ама наистина ли сме свободни? И по-важният въпрос е наистина ли сме щастливи? С кого си го мерим - с колегата, приятелите, медийните звезди? И на какво ще научим тези след нас? Що за свобода е това?
Затворени в собственото си нехаресване, в търсенето на нещо, което може би не съществува, губейки онова, което сме спечелили. Не знам за вас, но аз от 20 познати двойки само за една мога да кажа, че е нормално семейство. И пак не съм 100 процента сигурна. Тоест, като погледнеш общата картина и си казваш - заедно са, за сега.
Сега сигурно ще ме погнете с думите - ама какво тук значи някакво си нормално? Добре де. Кое според вас е нормалното? Новото нормално? Всеки да живее сам за себе си? Всеки да получава заплатата си, да се делят разходите, да се делят грижите по възпитанието на децата, да се делят изневерите? По равно, да няма недоволни. Иска ми се да вярвам, че поне това едно семейство, дето го познавам е нормално. По моите старовремски разбирания. Не ми се иска да се предам. Не ми се иска да повярвам, че докато смъртта ни раздели е просто холивудски слоган, миг от измислената реалност на едно вече несъществуващо Общество. Защото то, общото, вече е някак твърде отворено.
Дайте малко да я примерем тая любов под юргана, пък да я завием за 30, 40, 50 години там на топло. Защо така я оставяме да изстине. От нас зависи, не го забравяйте!
