Изисква се смелост, за да признаеш публично, че си изнасилена. Изисква се смелост, за да посрещнеш всички съжалителни погледи, да събереш парченцата от счупеното си достойнство и да продължиш наред. Жени от всички краища по света все по-често нарушават мълчанието и търсят справедливост. Някои от тях водят съдебни дела, други бягат и започват нов живот, а Надя Мурад от Ирак избра да се сражава с безразличието към жените в ада на войната, или в териториите на „Ислямска държава“. Някога секс робиня на джихадистите, а сега граждански активист, тя вече е първата жена от Ирак, носител на Нобеловата награда за мир.

„Не мога да повярвам, че мислите на лидерите на 195 държави по света не са мобилизирани за освобождението на онези жени, които са купувани, продавани, държани в плен и изнасилвани всеки ден“, каза 25-годишната Мурад пред Нобеловия комитет в Осло, изисквайки от Запада дела, а не думи на съпричастност. Тя и гинекологът от Демократична Република Конго Дени Муквеге, помогнал на стотици жертви на изнасилване в тамошната война, бяха отличени заради усилията им да спрат насилието срещу жени в размирни региони. Двамата призоваха държавите ръководители да мислят по-малко за бизнес и оръжия в страните, където човешкият живот не струва много.

Историята на Надя Мурад нашумя преди няколко години, след като девойката направи немислимото - избяга от напоената с кръв територия на ИДИЛ. След това живя в контейнер в бежански лагер и получи убежище в Германия. Надя не спря, не се задоволи с живота „на спокойствие“ и започна борба срещу потисничеството. Първата крачка беше да разкаже за системните унижения и тормоза, които е преживяла – побои, изгаряния с цигари, групови изнасилвания... Всичко онова, което нарича „по-страшно от смъртта“.

Не кой да е, а международният адвокат по човешките права Амал Клуни, ослепителната съпруга на Джордж Клуни, стана защитник на Надя и други жертви срещу ръководството на ИДИЛ. Клуни поиска Ирак да позволи на ООН да проведе независимо разследване срещу зверствата на екстремистите. Междувременно Мурад се срещна с папа Франциск, а през 2016-а година получи и наградата „Сахаров“ на Европейския съюз.

Пленница без глас

Дъщеря на земеделски стопани, която мечтае да стане учителка по история, Надя Мурад попада в плен на джихадистите през 2014 г., когато те превземат родното ѝ село. Населеното място се намира в близост до сирийската граница, а сред жителите преобладават язидите, кюрдска етно-религиозна малцинствена общност, която наброява около половин милион души. ИДИЛ смятат язидите за еретици и поклонници на Дявола, тъй като изповядват религия, основана на зороастризма. Затова терористите подхождат към тях с максимална строгост, иначе казано: подлагат ги на масово избиване, геноцид.

Мъжете в района са убити, включително шестимата братя на Надя, както и майка ѝ. Момчетата са отведени в бойни лагери за обучение, за да попълват в бъдеще бойните редици на терористичната групировка. Подобно на стотици жени и момичета, тогава 21-годишната Надя е пленена и продадена на черния пазар като парче месо. В Мосул, провъзгласената „столица“ на ислямския халифат, Надя е принудена да приеме исляма. Нейният „господар“ я принуждава да се облича като проститутка, подлагайки я на брутални унижения и сексуално робство.

Три месеца по-късно момичето успява да избяга по щастлива случайност. Входната врата на дома е оставена незаключена. Съседско мюсюлманско семейство скрива девойката и по-късно, използвайки фалшиви документи, тя успява да стигне до бежански лагер в Иракски Кюрдистан, а оттам в Германия, където междувременно заживява и сестра ѝ.

Смята се, че около 7500 жени от общността на язидите са държани в сексуално робство от ИДИЛ. Съдбата на мнозина от тях остава неясна. За никого обаче не е тайна, че търговията с робини и трафикът на хора са част от кървавия бизнес на джихадистите. Най-високопоставените терористи, разказва Надя, предпочитат по-западен тип жени – русокоси, синеоки, високи. Онези, които не покриват „стандартите“, просто се продават.

Както Мурад написа в книга: “Искам да бъда последното момиче на света с такава история“.

Преди няколко години язидите изглеждаха като една от многото окървавени етнически групи, като поредната общност с узурпирано жизнено пространство, като част от множеството жертви, като „дребен сюжет“ от земетръсната и сложна война в Сирия и Ирак. Само че това е една огромна човешка трагедия, която не може да се измери като „повече“ или „по-малко значима“.

Така че въпреки наградите и международното признание, борбата на Надя Мурад продължава. Тя не просто иска да види как общността ѝ се завръща по родните места и заживява в мир. Тя иска справедливост за престъпленията на екстремистите. И го иска възможно най-бързо, защото много скоро е възможно те просто да отрежат брадите си и да продължат да живеят като обикновени хора в Сирия и Ирак, в Конго и Йемен - надалеч или съвсем наблизо.

Автор: Виктория Димова