Тази история бе разказана в проекта "Фулър", журналистическа организация с нестопанска цел, която докладва за глобалните проблеми, засягащи жените по света.
Ум Ахмед е вдовица на поддръжник и войник от "Ислямска държава" (преди известна като ИДИЛ, сега ИД) на име Али. Като такава, тя и тримата ѝ синове живеят в лагера "Ал Шахама", разположен близо до Тикрит в централен Ирак. Дефакто е затворник, тъй като е изпратена там от иракската охрана след убийството на съпруга ѝ.
В продължение на 16 години Али е работил като санитар. До момента, в който попада в плен на "Ислямска държава" и не му е поставен ултиматум – или да служи безропотно на организацията, или да умре.
Али избира живота, вричайки се във вярна служба на ИД. Загива от въздушен удар или тежък артилерийски пожар, заедно с двама от петимата си синове - Хареш и Айман, в началото на юни 2017 г., по време на офанзивата, предприета от Съединените щати.
"Никога няма да забравя този момент. Как мога да го забравя?!", споделя натъжената жена със сълзи на очи и продължава разказа си.
Когато иракските сили, подкрепени от САЩ, обявяват победа над ИД през юли 2017 г., целият свят празнува. Картината обаче в Ирак съвсем не е така цветна. Следват наказания на хората, за които се предполага, че са били във връзка с терористичната организация. Иракските сили за сигурност, милициите и племенните лидери задържат и насилствено вкарват в затвора хиляди заподозрени в тесни контакти с организацията, за да изкоренят екстремистите. Сред жертвите, според източници в Багдад, запознати със случаите отблизо, са и иракските съпруги, както и чужденци от Сирия, Турция, Германия, Франция и САЩ.
И докато необвързаните жени заслужено получават своята новооткрита свобода, в това число и правото да завършат колеж, да носят ярки цветове и да изказват свободно мнението си, то онези, обвинени в принадлежност към ИД, било то като преки участнички в организацията, или като съпруги на нейни войници, са изолирани заедно със семействата си в лагери. На тези жени, дамгосани от обществото като „черните вдовици“ на халифата, в повечето случаи се отказва медицинска помощ, правителствени идентификационни карти, рождени и брачни регистри, необходими за преминаване на контролно-пропускателни пунктове и достъп до държавни услуги. И най-обезпокояващото – правото да се върнат у дома.
Ислямските бойци нахлуват в Мосул през юни 2014 г. и се качват от Сирия в пикапи. Те лесно поемат контрола над града, хващат оръжия и обявяват Мосул за част от своя "халифат", което според тях е истинска ислямска държава. След десетилетия война, горчиви разделения и недоверие към правителството много жители приветстват „поглъщането“ като по-малкото зло, намирайки надежда в обещанието на бойците: по-добър живот, върховенство на закона, място, където сунитските мюсюлмани биха могли да живеят без страх.
Но грубостта и убийствата обръщат представата им за по-светло бъдеще надолу с главата. Жените вече нямат избор на тоалет. ИД ги принуждава да носят бурки, покриващи лицето и очите. Цигарите и алкохолът са забранени. Също и музиката, мобилните телефони и смехът като от страна на жените, така и от страна на мъжете. Тези, които отказват да се подчинят, са изправени пред наказание от публичен бой, тежки глоби, задържане и дори екзекуция – често в публични ритуали, предназначени да изплашат другите и да ги научат на подчинение. Семействата започват да крият децата си в домовете от страх да не бъдат наети. Някои доброволно обещават вярност, други насилствено са принудени на такава, поради заплаха от смърт. Мъжете стават бойци, докато жените служат като "морална полиция", патрулираща из улиците. Сред мъжете е и Али. Принуден насилствено да влезе в редиците на зловещата организация.
В продължение на години ИД прави всичко възможно, за да не позволи както на цивилните в града, така и на собствените си войници да избягат. За да са силни,те се нуждаят от числено превъзходство. Доклад на ООН от 2018 г. предполага, че има около 30 000 членове в редиците на ИДИЛ.
Днес, когато халифатът е изтласкан от много територии, Ум Ахмед продължава да е затворник в собствената си страна заедно с децата си. Вече една година...
Лагерът е пълен със стотици семейства, точно като нейните, повечето от които са съставени от вдовици и деца. Там те чакат свободата си, без да знаят след колко време ще дойде тя...
Четете още: Секси моделка в редиците на ИДИЛ