Автор
Woman.bg

Прокобата на бъдещето: Хората, които са забравили да говорят

Многопластовото и ефективно общуване е умението, което разграничава хората от животните. Но именно тази многопластовост редовно става причина за спорове, конфликти и игри на развален телефон между възрастни. Макар че основната функция на комуникацията е предаване на информация, обикновено се превръща в средство за замеряне с думи и натискане на слабите ни места.

До тази ситуация се стига, защото като хора не само асимилираме чутото, а се опитваме и да изтълкуваме посланието зад него. В същото време, ако страдаме от някакви емоционални травми, лесно може да превърнем чуждото мнение в стрелички, насочени в наша посока.

Цялото анализиране и предаване на информация, кой както я е разбрал, създава доста криви вербални отношения. И тъй като няма как да изключим емоциите си при общуване, може да се опрем на някои позабравени тактики за смислен и ненапрягащ разговор.

Хубаво е от време на време да си припомняме, че говорим на човешко същество и че казаното от нас провокира определени чувства. Затова трябва да тренираме сговорчивост и да забравим за установени модели на контакт, които вече са мода.

1. Не правим комплименти. Българите са първи, когато трябва да критикуват нещо и последни, когато трябва да похвалят. Вкупом вярваме, че ако някой се справя добре, той го знае и не бива да го ласкаем, защото може да се възгордее. Рядко ни минава през ума, че умението на въпросния човек е резултат от старание, което заслужава да се похвали. Един комплимент за добре свършената работа не е сизифово усилие и не е нужно да чакате значимо събитие, за да оцените човека до вас.
От друга страна, ако страдате от синдрома на вечния критикар и обръщате внимание само за да направите забележка, не се изненадвайте, когато изгоните и най-търпеливия. Защото създавате враждебна атмосфера. Не казвам, че непрекъснато трябва да се подмазваме и да захаросваме всеки свой коментар, а да върнем в речта си фрази като: „Добър си в това”, „Харесва ми онова”, „Справи се добре”, защото те ще улеснят общуването ни.

2. Не търсим съвети. Щом срещнем човек, успял някъде, където ние сме се провалили, в повечето случаи се мръщим, скърцаме със зъби и го гледаме кисело сякаш ни е откраднал мечтания живот. Като че ли сме забравили да питаме, когато не разбираме от дадена тема. Човекът срещу нас може да сподели опита си, може да ни покаже къде грешим и как да се коригираме, ако съответно ние покажем желание да учим. Да поискаш съвет днес се оказва трудоемко, понеже обичаме да си даваме вид на всезнайковци. Играем го експерти по всичко, но само на теория. На практика сме като малко дете с две леви ръце, което се инати на своето, вместо да потърси помощ. Отказът ни да слушаме друг освен себе си не само че възпрепятства нормалното общуване, но и ни пречи да научим нещо ново.

3. Наддумваме се. Комуникацията не е състезание, не е важно кой ще е по-забавният, по-интелигентният, по-остроумният. В основата е размяната на идеи и обмен на информация. Но често изпускаме този момент в желанието да се самоизтъкнем, да се съревноваваме и да подрежем крилцата на човека отсреща. Целта на съдържателния разговор не е просто да хванете някого за слушател и да редите бекрайни монолози, това може да го правите и сами вкъщи. Другият не е статист и също има нужда да сподели, без да го прекъсвате и без да налагате гледната си точка.

За мнозина надделяването на себичността е огромен проблем и това тегне като сериозен минус в провеждането на диалог. Възможно е да изпитвате удоволствие, когато говорите за себе си или когато засечете някой неподготвен, но по отношение на комуникацията се превръщате в неприятна компания. Има различни начини, с които да подобрим уменията си за общуване, но прилагането им до голяма степен зависи от умението ни да слушаме.

Масово си мечтаем да срещнем приятели или половинка, с които да се разбираме телепатично, така че да е ясно какво стои зад думите ни. Но телепатията не съществува, все още трябва да използваме словото. Така че се налага да поработим върху изказа си, да бъдем по-мили и да изключим центрофугата на соченето с пръст и крайните изводи.

Автор: Антония Руменова

Четете още: 3 прости трика, ако търсите любовта в интернет