Старият континент гласува. Очакваният националистически потоп към Европейския парламент не се състоя, но за сметка на това пробивът дойде от страна на зелените и либералите. Победителите празнуват. И някои от тях са жени. Те успяха да разместят пластовете и да изпреварят част от традиционните играчи на политическия терен. Те са новите лица, които ще вземат ключови решения за бъдещето на съюза. Те са бъдещите лидери, които ще променят Европа. Запознайте се с тях.

Ска Келер

Ска Келер е едно от най-изявените, ако не и най-известното лице на Зелените / Европейски свободен алианс, които увеличават своите представители в ЕП от 52 на 69 или 70. Предвид загубата на мандати от страна на десницата и левицата – ЕНП и ПЕС – Групата на Зелените ще бъде важен фактор за бъдещето мнозинство в ЕП. Самата Келер има амбиции да наследи поста на Жан Клод Юнкер. Тя може да изглежда като екоактивистка, озовала се на правилното място в правилния момент – налице е глобална вълна за защита на околната среда и борба с климатичните промени, но всъщност позициите ѝ да доста по-мащабни.

Келер критикува предимството на мъжете над 50-годишна възраст сред европейския елит, настоява за повече младежко участие, а в интернет редовно публикува разчети как и за какво харчи брюкселската си заплата. Тя се обявява за честна търговия, защита на човешките права, одобрява приема на бежанци и неведнъж се е изказвала против корупцията, включително в България и Румъния. У нас Келер се сблъска с Валери Симеонов по казуса за втори кабинков лифт в Пирин, поради което получи прозвището „зелен талибан“ и „нагла особа“.

Сега Зелените в Германия, водени именно от Келер, се издигнаха до втора политическа сила и почти удвоиха броя на спечелените гласове, измествайки социалдемократите на третата позиция. Очакваща оттеглянето си, Ангела Меркел има сериозен повод за притеснение – нейната ХДС печели, но със стопяваща се преднина. Родена през 1981-а година, Ска Келер е избрана за европейски депутат през 2009-а. Тогава само на 27, тя заминава за Брюксел с визитка на младежки активист на германските зелени, както и с дипломи по ислямски науки, тюркология и юдаистика. Съпругът ѝ също е застъпник за опазването на природата, а за 10 години в брюкселската бюрокрация Келер си остава дръзка, непокорна и последователна.

Марин льо Пен

Марин льо Пен се възползва от натрупаните негативи на президента Еманюел Макрон и спечели, макар и с около 1 процент, европейските избори във Франция. Резултатът няма как да не я радва, още повече че Макрон я победи на балотажа на президентските избори преди две години. Днес крайната десница, доскоро отричана, охулвана и обременена от спорно историческо наследство, е на гребена на вълната, а търпението на Марин льо Пен може да се счита за възнаградено.

В интерес на истината, след въпросната загуба на балотажа на президентските избори, Льо Пен промени някои от най-острите идеи на националистите. С това тя доказа, че може да се адаптира спрямо актуалната политическа обстановка, белязана от протестите на жълтите жилетки във Франция и от възхода на популистите в Италия, Австрия, Унгария и други държави.

Опърничавата Льо Пен престана да говори, че Париж трябва да се откаже от членството в ЕС и в Еврозоната, а точно обратното – издигна идеята за „реформа на ЕС отвътре“, повеждайки нова формация – Националния сбор. Тя спечели 23 места в ЕП, а се очаква да бъде още по-активна на домашен терен, за да предизвика предсрочни избори. Нейната визия за Европа минава през създаването на паневропейска „супергрупа“ от националисти. Дали подобно обединение, дирижирано от Париж, предстои да се случи в ЕП, предстои да видим.

Маргрете Вестегер

Безкомпромисна. Категорична. Бюрократ с безпогрешен политически инстинкт. Тя е датският европейски комисар по въпросите на конкуренцията. Тя събра високи оценки за работата си, защото не се поколеба да наложи рекордни глоби на американските технологични гиганти от ранга на Google и Amazon, както и да принуди „Газпром“ да преподпише енергийните договори с някои страни-членки. Хвалят я дори политическите ѝ противници от партията на Виктор Орбан, а Тръмп се оплака, че „европейската данъчна дама мрази САЩ“.

Известна като „Желязната лейди“ на АЛДЕ, Маргрете Вестегер има поводи за оптимизъм – либералите бележат исторически скок с около 40 мандата, заемайки между 107 и 109 от местата в новия ЕП, а в родната ѝ Дания националистите се провалиха с гръм и трясък. Вестегер се очертава като водещ претендент за председател на Европейската комисия от страна на АЛДЕ.

За 30 години в политиката, тя е била депутат, вицепремиер, министър на икономиката, на църковните дела и на образованието, както и лидер на социаллибералите. Макар партията ѝ да бъде на ръба на избирателния праг – все още не е ясно дали печели мандат – мнозина очакват Вестегер да продължи да заема висок пост в европейската администрация. 51-годишната датчанка вярва, че жена може да оглави Комисията, което към момента изглежда като самосбъдващо се пророчество. В Дания тя вдъхнови сценарий на сериал – Borgen, а в Брюксел изглежда ще имат нужда от нея.

В новия ЕП жени ще седнат на около 1/3 от банките. Други ще работят за промяна от собствените си страни, а трети ще се опитат да поемат кормилото на ЕК, Европейската централна банка и още ключови институции. Пожелаваме им успех.

Автор: Виктория Димова

Четете още: На какви се правят? Целувката на Кобрата унижава, а забраната за аборт - не!