Една от най-харизматичните, талантливи и обаятелни актриси на съвременното френско кино - Жулиет Бинош, днес навършва 60 години. И докато възрастта ѝ наистина е неразпознаваема, нейните роли са едни от най-емблематичните в историята на френското и световното кино.

Жулиет Бинош се ражда на 9 март, 1964 г., в града на любовта – Париж, за да се превърне един ден в една от най-обичаните и брилянтни актриси.

За себе си споделя, че е потомка на бежанци. По време на Втората световна война полската ѝ баба от страна на майка ѝ е пратена от нацистите в "Аушвиц". Бяга от родината си и търси спасение във Франция.

"Мъжът ѝ я зарязва, тя сама отглежда двете си деца, работи като шивачка и готвачка – разказва Бинош в интервю за "Ди Цайт“ – От всичко това се разболява психически, но не е никак лесно, когато и политиката, и мъжът ти са срещу теб. Мисля, че от нея съм получила като ген способността за оцеляването.“

Икона на красотата, стила и таланта, Бинош днес има зад гърба си над 50 филма. И няма как да е иначе. Детството ѝ не е леко.

Малкото и будно момиченце израства в артистична среда, но за кратко. Баща ѝ – скулптор и театрален режисьор, и майка ѝ – театрална актриса, се развеждат, когато Жулиет е едва на 4 години. Изпратена е в пансион заедно с по-голямата си сестра Марион.

По-късно тя ще сподели, че не се сърди на майка си за това. След като навършва 15 години, Жулиет заживява заедно със сестра си в Париж.

Това е и времето, когато Жулиет прави първите стъпки на театралната сцена. Играе в пиеси на Молиер и Пирандело. Записва драма в специализираното Национално училище по изкуствата, но след две години го напуска. Увлечена от магията на актьорското майсторство, тя променя посоката, за да се посвети изцяло на най-голямата си любов– киното.

Благодарение на таланта, голямата си страст и неуморна работа в киното Жулиет е от малкото актриси, които съумяват със завидно майсторство да влязат в кожата на всякакви героини. Впечатляващи са изпълненията ѝ в киноленти като „Хусар на покрива“, „Брулени хълмове“, „Английският пациент“, „Шоколад“ и много други.

Бинош е носителка на „Сезар“ за най-добра актриса за „Три цвята: синьо” на Кешловски (1994 г.), на „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля за „Английският пациент“ (1996 г.) и на БАФТА за най-добра поддържаща женска роля за „Английският пациент“ (1996 г.)

Именно емоцията, страстта и силният темперамент, които Бинош влага в ролите си, я превръщат в една от най-магнетичните и обичани актриси както в родината ѝ, така и по света.

По време на снимките на филма на Андре Тешине „Среща“ (Rendez-vous, 1985), в който изпълнява главната роля редом до звезди като Жан-Луи Трентинян и Ламбер Уилсън, Жулиет среща Леос Каракс. Между нея и Каракс обаче искрата на любовта пламва в началото на една друга снимачна площадка – тази на „Лоша кръв“. Връзката ѝ с Леос продължава близо пет години.

Говори се, че Леос е имал огромно влияние върху Бинош. Той я принуждавал да отслабва или да напълнява. Заставял я е да се занимава с танци, да се учи да пее и рисува. Въпреки властния му характер обаче Жулиет му остава вярна и не спира да го обича до момента, в който той я изоставя заради друга жена – актрисата Катя Голубева.

Болката от изневярата и последвалата раздяла Жулиет преживява изключително трудно.

Години след това тя се впуска в любовна авантюра с партньора ѝ от филма „Хусар на покрива“ - актьора Оливие Мартинес. Малко по-късно следва бурният ѝ романс с Даниел Дей-Люис.

Последният мъж до актрисата към момента е аржентинският режисьор Сантяго Амигорена. Бинош има 21-годишна дъщеря – Хана, от френския актьор Беноа Мажимел, и син – Рафаел, на 27 години, от професионалният гмуркач Андре Ал.

Макар че вече е влязла в лигата на артистките, които са особено капризни при избора на роля, и може да си позволи да отказва, зад гърба си Бинош има и не толкова радостен опит:

"Спомням си за един кастинг, при който режисьорът поиска да се възползва от мен. Спомням си и за един продуцент, който по време на вечеря за екипа се хвърли отгоре ми и ме хвана за гърдите. В такива ситуации са необходими бързи реакции, за да можеш да се защитиш“, разказва Бинош.

Жулиет Бинош винаги е била непоколебима в изказванията и изразяването на мнението си. Ето защо, дори и този факт не попречи на актрисата да защити холивудския хищник – Харви Уайнстийн, и смело да изкаже позицията си по въпроса с обвиненията срещу него, идващи от над 80 жени.

"Опитвам се да се поставя и на негово място. Мисля, че това, което преживя, му е достатъчно. Нека правосъдието си свърши работата. Беше страхотен продуцент и не трябва да забравяме това, въпреки че работата с него е била трудна за някои режисьори, актьори и най-вече актриси", заяви преди броени дни френската икона, като подчерта още, че лично тя не е имала проблеми с Уайнстийн по време на съвместната им работа по филмите "Шоколад" и "Английският пациент".

На финал ви поднасяме фрагменти от нейни мисли и фрази за киното, любовта, брака и възрастта:

"Първият ми спомен в живота е за една голяма самота. С това е трудно да живееш."

"Каквото и да се наложи да изтърпим в живота, трябва да се отнасяме към него като към урок, като към обучение. Точно така възприемам всичко."

"Никога не съм се чувствала красива. В детството ми, у дома нямахме огледало. Докато не тръгнах на училище, не се бях виждала нито веднъж, а майка ми никога не ми казваше, че съм красива…"

"Не съм велика французойка. Жорж Санд, Маргьорит Дюрас, Симон дьо Бовоар – това са великите французойки."

"Ако звезда е човек, който излъчва светлина, то искам да съм звезда. Но ако това е някой, който бръщолеви непрекъснато за пари и корици на списания, е отвратително и не го искам."

"Снимането на филми е като беленето на лук – трябва да махнеш външната обвивка и да усетиш дълбочината на образа, ако искаш той да изглежда истински."

"Филмите са отворени врати, и на всяка от тях аз променям характера и живота."

"Никога не съм се вкопчвала в младостта. За мен единственият начин да не остарявам е да не превръщам възрастта в проблем."

"Всичко, което съм направила, съм го избрала сама."

"Аз компромиси не правя!"

"Това, което най-много обичам в този луд живот, са приключенията в него."

"Колкото повече роли играя, толкова повече разбирам, че всички хора си приличат. Всички минаваме през предателства, раздели, примирение, любов."

"Сега се чувствам по-добре, отколкото на 20 години. Тогава се стараех да се харесвам на другите. Сега вече мога да си позволя да се харесвам само на себе си. Разбира се, факт е, че когато жените в нашата професия остареят, получават по-малко роли. Но нима е възможно да живееш до края на живота си със страха да се погледнеш в огледалото?"

"Имала съм четири предложения за брак. Два пъти в началото и два пъти в края на връзката. Никога не отговорих с „не“. Просто не дадох отговор. Трябва да призная, че едва ли ще ме споходи рицарят на бял кон."

"Не сме на тази земя, за да печелим пари, а за да променяме себе си, да разширяваме кръгозора си."

"Какво означава щастлив край? Това, което научаваме от живота, е щастливият край. Винаги го търсим, но пътешествието е това, което има значение. Щастливият край се крие в истинското предизвикателство. Да разберем кои сме от начина, по който се променяме, когато имаме трудности."

Четете още: Жулиет Бинош защити сексуалния хищник Харви Уайнстийн