Банго Васил е! Традиции и звезди с циганска кръв, които ще помним

14 януари 2020 | 11:57
1905
0
Снимки: Wikipedia
0

Можем ли да не отбележим подобаващо празника, който всички роми в България празнуват днес - Василица! Наричат го още Банго Васил (Куция Васил) или циганската Нова година. Отбелязва се на 14 януари с много музика до небесата, с танци и феерия, с курбани и конкурси.

Празникът трае цели 3 дни. Като се започне от 13, та чак до 15 януари. „Като ще е празник да е празник“, както обичат да казват ромите. Като в приказките, където накрая на всяка история героите се събират край трапезата и в продължение на три дни „пили, яли и се веселили“.

През първия ден се меси голям кравай, който се изяжда от всички членове на многолюдната фамилия. На следващия се прави курбан – най-често гъска. Птицата се приготвя с ориз или с кисело зеле. Докато домакинята готви, мълчи. За разлика от кравая обаче, тя задължително се споделя с гостите. Най-важните от тях са кръстниците. На трапезата има още сарми, баница с късмети, баклави, вино и ракия.

Младите жени чистят дома, за да прогонят от него мръсотията от старата година.

На сутринта на 14 януари децата обикалят съседските къщи и сурвакат за здраве, берекет и благополучие.

В последните години празникът е съпроводен и от провеждането на конкурси, на които се избира Мис и Мистър Василица. Критериите, по които дамите се оценяват, са доста интересни. Гледа се глезенът – колкото по-малко е кокалчето, толкова по-пищна е жената. Сред детайлите, които се ценят особено много, е тънката и кръшна талия.

По повод празника днес си припомняме имената на няколко знаменитости с циганска кръв, чиито качества и постижения доказват, че и те го могат. И то как?!

Хоакин Кортес (1969 г.)

Роденият в Кордоба танцьор става част от Националния балет на Испания и се изявява на сцени като „Метрополитън Опера" и Кремълския дворец в Москва. Като солов изпълнител и хореограф пътува из целия свят със своите спектакли, покорявайки Лондон, Пекин и Токио. През 1999 г. участва в церемонията на наградите „Оскар“, а по-късно, заедно с Алиша Кийс, и при връчването на наградите „Грами“. Талантът му има отглас и в киното, където може да го видим в именити киноленти под режисурата на Карлос Саура и Педро Алмодовар.

Пако де Лусия (1947 – 2014 г.)

Неслучайно наричан майстора на шестте струни, Пако де Лусия е един от най-известните фламенко китаристи в света. Франсиско Санчес Гомес, както е истинското му име, записва редица албуми, в които смесва ритмите на джаз, салса и поп. Част от може би най-известното китарно трио заедно с Ал ди Меола и Джон Маклафлин, с които записва три албума и обикаля световните сцени. Автор и на филмова музика, като за съвместната му работа със Саура по „Кармен" е номиниран за наградата „Бафта“, а едно от най-известните парчета на Брайън Адамс от романтичната драма „Новият Дон Жуан" е с негово участие.

Чарли Чаплин (1889 – 1977 г.)

„Кралят“ на комедията и емблема на нямото кино. Макар знаменитостите от популярното в миналото кино без говор да са вече забравени, Чаплин остава в историята с вечните си превъплъщения.„Великият диктатор", „Хлапето" и „Треска за злато" се превръщат в класика, обичана и интерпретирана до днес. Около произхода на неповторимия актьор и режисьор витаят много митове, но в своята автобиография Чаплин разкрива, че неговата баба е наполовин циганка.

Боб Хоскинс (1942 – 2014 г.)



С ромска „жилка“ е и актьорът Боб Хоскинс – от този етнос е неговата баба. Името му се свързва със заглавия като „Бразилия" на Тери Гилиъм, „Враг пред портата" и „Дългият прекрасен петък", където си партнира с Хелън Мирън. През 1987 г. за играта си в криминалната драма „Мона Лиза" печели наградите „Златен глобус" и „Бафта" за най-добър актьор и е номиниран за „Оскар".



Есма Реджепова (1943 – 1916 г.)


Музикалният калейдоскоп на Източна Европа е силно повлиян от колорита на циганската ритмика. Доайен на Балканите в смесването на фолклорна музика с ромски привкус е певицата Есма Реджепова (1943 г.). Изпълнителката от Македония има 108 сингъла и 20 албума, турнета из САЩ и Европа. Авторката на знаменитото „Чае шукарие" е осиновила заедно със съпруга си 47 деца, на които е осигурила висше музикално образование. Освен с пеенето македонската прима е известна и с благотворителната си дейност, за която два пъти е номинирана за Нобелова награда за мир.

Иво Папазов – Ибряма (1952 г.)

Израснал в семейство на музиканти, бележитият инструменталист започва пътя си, като свири по сватби. Но след като Милчо Левиев го представя на Дюк Елингтън, за него се отварят световните сцени. Ибряма свири в Лондон в „Рони Скот джаз клуб", където някога са се изявявали и „Бийтълс“, а неравноделните тактове завладяват сърцата на музиканти от ранга на Франк Запа. Наричан „свръхестествен гений на кларинета“, българинът печели и Наградата на публиката в гласуването за световна музика на Би Би Си през 2005 г.

Усин Керим (1928 – 1983 г.)

Известен ром - поет е и българинът Усин Керим. Талантливият лирик е член на Съюза на българските писатели, а много от негови стихове са преведени на руски, румънски и чешки. Зад гърба си е оставил няколко книги и името си на главен редактор в редица печатни издания. В негова чест е основана литературната награда за поезия "Усин Керим". 

Четете още: Васильовден е! Един от най-мистичните дни в годината

Още по темата

Коментари

Добави Коментар