Както всяко едно пътуване и това си има своята предистория.

Като студент в Ница живеех в квартал Симие между музеите на Шагал и Матис. В квартала се говореше, че двамата, освен на художническия фронт, са си съперничили и в борбата за засуканите гаджета. В тези съвсем нормални творчески състезания се включвал нерядко и Пикасо, и така за гуляите им все още се мълви от Мужен, през Ница, Антиб, та чак до Сен Пол дьо Ванс.

Посещавайки и музея Musée National Marc-Chagall, и Musée Matisse, определено първият моментално се превърна в мой фаворит. Картините на Шагал са много цветни, повечето с голям мащаб и някак с фешън абстракция. Сградата на музея разполага с кокетна градина и пространство за релакс и размисли. Не, не си мислете, че музеят Матис е занемарен. Ни най-малко. Все още обикалям по улиците на Ница в търсене на занемареност, но досега констатираните от мен нередности се свеждат само до някои и друг неподреден простор с шарени чорапи и долни гащи. Със сигурност и Musée Matisse впечатлява с архитектура и наистина огромна сграда. И двете си заслужават място в Инстаграма.

След като моите лайкове бяха в повече за Шагал. По традиция бая се поразрових в биографията му. Още от името става ясно, че нещо не е съвсем френско. Роден в Украйна под името Мойша Сегал и с еврейски корени, Марк цял живот подсъзнателно включва в картините си огненото червено, което вижда в пожар като малък. Тези ярки цветове по-късно го превръщат и в един от най-предпочитаните художници за декорацията на синагоги и други храмове. През 1906 бащата на Шагал го изпратил в Петербург с 27 рубли и честните думи: “Това е всичко, което мога да ти дам. Не разчитай на повече!"

Шагал обаче е толкова добър, че Комисията в Петербургската школа го приема директно в трети курс. По-късно творчеството и личният му живот нормално търпят своите върхове и спадове. За мое голямо щастие се оказа, че последните 20 години от земния си път, Шагал рисува и живее в Сен Пол дьо Ванс, само на 12 км от Ница.

Затова нямаше как да пропусна още едно приятно приключение сред жасмин и маслини. Дори да говорите чуден френски внимателно проверете маршрута, преди да се отправите към това китно място. Защото местните използват от цялото това дълго име само последната дума Vence и ако не четете докрай, лесно можете да се озовете от другата страна на реката Вар - в Saint Paul de Var, където е живял пък Матис. Абе. Изобщо, за да усетите Прованса, добре е да наострите всичките си сетива и да включите в интензивен режим и езика на тялото си, няколко приложения за навигация и речник на телефона си, както и удобни обувки за малките улички с мозайка и хубаво подредени камъни.

Посещението в Сен Пол дьо Ванс започва с гледка тип картичка отдалеч, която дава своята добра заявка за крепостен дух и уникална възможност да се разходим сред историята.
Преди да пристигнем до гроба на Шагал, се отбихме до Colombe d'Or. Кафене, което само за няколко години става световноизвестна дестинация. Тук се оказа, че чести посетители са били художниците Леже, Пикасо, Калдер, Брак и разбира се обичайните заподозрени Анри Матис и преследваният от мен - Марк Шагал.

Селцето е мега модерно през 60-е години на ХХ век, тъй като се превръща във филмов декор от филмовите студия Victorine в Ница и от фестивала в Кан. Така освен навалица от художници в Сен Пол дьо Ванс се установява Жак Превер, който живее тук близо 15 години в малка къща вдясно от центъра на селото, наречена Ла Миет, а по-късно идва и Джеймс Болдуин.

След хубаво кафе и кроасан, заобиколени от запазените крепостни стени, случайно сме примамени от красив магазин за парфюми, къща Рarfums godet, на чиято фасада е изписано, че точно тук музата на Анри Матис – мадам Henriette Darricarrere използвала парфюм “Folie Bleue” 1925, който те предлагат и до днес.

Краят на това еднодневно пътешествие завърши с удивление от начина, по който се почитат душите, почит пред гроба на Шагал, който и днес е обсипан с цветя и камъни под формата на сърца. Местният гробищен парк разполага с места за едни от най-известните и дълголетни фамилии в областта. Място, на което можеш да кажеш своето "благодаря" към онези, които са били на тази Земя преди теб. Място на чист въздух и макар обсипано с тъга, красиво и прилежно. Място за размисъл.

Елица Стойчева

Четете още: Бирена супа, усмихнати мъже и велоприключения ви очакват в Айндховен