Индия винаги е била страна, в която обичаите са на почит и местните спазват строго традициите, защото вярват усилено в тях. Тази цветна и слънчева нация знае, че за да има добър живот и крепко здраве, трябва да се подчинява на божествата си. Затова в едно малко село, наречено Андаман, хората стъпват боси по земята. Всеки, който прекрачи пределите на това място, събува обувките си, защото в противен случай ще го застигне проклятие.

В Андаман живеят точно 130 семейства и по-голямата част от тях изкарват прехраната си със земеделие. Дните там минават спокойно, а слънцето винаги е огряло силно улиците. Всички жители без изключения събуват обувките си от момента, в който влизат в пределите на селото и мирно ги носят в ръка, докато стъпват по свещената за тях земя. Дори и през лятото, когато улиците са непоносимо горещи, никой не си позволява да се обуе. Тук хората носят обувките си по-скоро като чанта, отколкото за да предпазват краката си. Но защо обувките са обидни за жителите на село Андаман и как поколения наред са възпитани да се събуват, щом стъпят на улицата?

Местните вярват, че тяхната земя е пазена от богинята Мутаялама и трябва да стъпват боси от уважение към нея. Вероятно точно тази вяра обединява жителите на селото и поколения наред те са като едно голямо семейство. Децата споделят, че техните родители са ги научили да се събуват, когато стъпват навън, но въпреки че всички спазват това правило, никой не е задължен да се съобразява с него. Всеки има право на избор и може да обуе обувките си, щом реши. Но ето, че вярата се оказва по-силна от личния избор и старо и младо уважава богинята си, като взима обувките си в ръка.

Според 53-годишен мъж от местните жители това е четвъртото поколение, което поддържа тази традиция. Той споделя още, че когато външен човек влезе в селото, той бързо бива запознат с обичая, но не и задължен да се съобразява с него. Всеки сам избира дали да уважава земята на Андаман.

В миналото обаче местните не са имали право на избор...

Преди десетилетия в селото се носела легенда, според която всеки, който не събува обувките си, ще бъде застигнат от мистериозна треска. Смята се, че преди 70 години в Андаман е поставен първият глинен олтар на богинята Мутаялама под едно дърво в покрайнините. Свещеник украсявал олтара с бижута, а местните жители се молели, докато мистериозен мъж минал покрай тях с обувки. Не е известно дали той е пренебрегнал важността на церемонията, но според легендата се подхлъзнал и паднал. Същата вечер е бил повален от треска, която не го напускала месеци наред. Оттогава местните не носят обувки.

Днес никой не се страхува от това проклятие, но жителите са свикнали да подхождат с огромно уважение към земята си и да я приемат за свещена. Затова обществото в Андаман е обединено и живее в мир и спокойствие.

Четете още: От Мексико до Кения: Красива българка обикаля света в народна носия