Внушителната крепост Баба Вида

23 ноември 2013 | 16:06
16969
3
3

Крепостта Баба Вида е единственият изцяло запазен до наши дни български средновековен замък. Той е изпълнявал функцията на отбранително съоръжение и едновременно с това е бил владетелска резиденция. Разположена е на брега на река Дунав в североизточната част на град Видин.

Разбира се и тази крепост е обгърната от мистиката на легенди и предания, които хвърлят светлина върху наименованието й. Една от легендите разказва, че тук е живял силен владетел с двамата си сина – Гъмзо и Коста, и дъщерите си – Кула и Вида. Децата му не се разбирали и затова се разделили, като всеки от тях основал свой град: Гъмзиград, Костолец, Кула и Видин.

Според друга легенда в местността живеели двете сестри Вида и Кула. Вида била изключително красива и много мъже я искали за жена, но тя не харесала никого. Кула често я увещавала да се задоми, но Вида се ядосвала на съветите й и за да не се карат, се разделили. Така Кула станала основателка на град Кула, а Вида останала да живее в родния дом. Когато турците властвали по българските земи, Вида вече била стара и самотна жена, защото цял живот не могла да си избере прилика за своя ум и хубост. Като се разчуло, че турците наближават града, тя събрала хората си и им казала да изградят кули, в които да се скрие населението, тези кули и днес носят името “Бабини Видини кули”.

Строежът на същинската крепост започнал през Х в. върху основите на античния стратегически пункт Бонония (III в.), който е бил част от дунавската граница на Римската империя. Останки от отбранителните съоръжения са запазени на различни места в гр. Видин, но най-добре са съхранени основите на североизточната ъглова кула, които по-късно българите вграждат в крепостта Баба Вида.

С течение на времето крепостта е била неколкократно надграждана от различните си владетели. Дори в ранния си етап обаче е била изключително добре укрепена, за да предизвика византийския хронист Йоан Скилица да напише: „…императорът се отправил на поход срещу Видин и го превзел със сила след 8 месеци обсада”. Тук става въпрос за император Василий II, който обсажда българската крепост през 1003 г. Превръщането на средновековното укрепление в замък е станало още при първите владетели на Бдинското княжество. Окончателното разширение е при цар Иван Срацимир, чието име е свързано с главната кула на замъка.

Четете още: Цари Мали град – новото чудо на България

Замъкът заема площ от 9,5 дка и е заобиколен със защитен ров с ширина 12 м и дълбочина 6 м. Има неправилна четириъгълна форма, като всяка страна е по около 70 метра и се състои от две стени – вътрешна (по-висока) с 9 кули – 4 ъглови и 5 странични и външна (по-ниска) с 2 кули. Между двете стени се образува външен двор. Замъкът е достъпен само от север, където се намира входната кула. В миналото се е минавало по подвижен мост над пълния с вода ров. След входната кула се преминава в първия вътрешен двор, а кръгла каменна стълба води към втория вътрешен двор. В Средновековието той е бил по-обширен, в него се е издигала еднокорабна църква, сграда с масивен градеж и двуделна паянтова постройка. Тези градежи са били разрушени при изграждането на складове и караули в края на XVII – началото на XVIII в.

Град Видин (Бдин) бил средищен за северозападните български земи от двете страни на река Тимок и река Дунав. Тази гранична област почти винаги е била под ръководството на полузависими владетели, а унгарците нахлували многократно и превземали крепостта й. През XIV в. Видин е столица на феодалното Видинско княжество, чийто владетели са били Ростислав Михайлович, Яков Светослав и княз Шишман, а крепостта Баба Вида била тяхна резиденция. Във втората половина на XIV в. феодалната област става владение на Иван Срацимир, син на цар Иван Александър, и именно по негово време замъкът Баба Вида добива приблизително вида, в който го познаваме днес. По-късно нашествието на османците на Балканския полуостров предрича участта на Видинското княжество и величествената му крепост минава под турска власт през 1396г.

Баба Вида продължава да играе роля в отбраната на града и през османското владичество. В края на XVII и началото на XVIII в. тя е превърната в цитадела на нова крепост. Смята се, че строежът на осемъгълната кула към р. Дунав и на два контрафорса са дело на австрийците, които през 1689 г. за известно време завладяват Видин.

През втората половина на XVIII в. крепостта се използва предимно за склад на боеприпаси и за затвор. Стените на две от помещенията в североизточната част на вътрешния двор са покрити с врязани черти и знаци – рабоши, с които безименни затворници са отброявали дните, прекарани тук. В една от нишите е останала и бесилката на затвора.

Днес Баба Вида е най-внушителният паметник на българското крепостно строителство от Средновековието и е национален паметник на културата от 1964 г. Освен като забележителен туристически обект замъкът служи и като естествен декор за заснемане на документални и игрални филми. Източник: obichamdapatuvam.wordpress.com

Още по темата

Коментари

3 SeoKungFu
  07 ноември 2015 | 23:33 отговор
 

Прибиванье !

 
2 Генади САВОВ
  21 юли 2014 | 20:57 отговор
 

Гр.Видин е бил-втората столица на България през 971-1002г.в него са управлявали комит Самуил-цар С-л.и Гаврил Радомир синът му.Прабългарския болярин Михаил Шишман е бил от внук на капкан Шишман-прадядо на цар Самуил.Ок.1323г.М.Шишман е бил извикан от търновските боляри за цар на България и той е напуснал Видин.Този град е символ на българщината.

 
1 Митко
  23 ноември 2013 | 19:14 отговор
 

Супер е.

 

Добави Коментар

Най-четени