Всички знаем, че силата, която движи света напред, е сексът, а малко след него са парите и властта. Откакто съществува човечеството сексът е основно оръжие на много жени да постигат целите си, а мъжете правят всичко, за да го получат. Сексът се корени в отговора на почти всеки наболял световен проблем, а от скоро онези, които не го обичат, вече все по-смело заявяват на глас, че животът може да бъде хубав и без постоянното му практикуване. Една от тях е и 29-годишната Симон, която никога не е опитвала от плътското удоволствие и ни разкрива какво е да бъдеш асексуален в днешно време, когато сексът дебне отвсякъде:

„Асексуалният човек е този, който не усеща привличане, или този, който много рядко усеща такова. А що се отнася до връзките – в миналото съм имала няколко кратки, но да имам половинка никога не ме е правело щастлива. Тези отношения просто не са за мен. В интерес на истината почти всичките ми асексуални приятели са във връзка и това не е странно, защото те имат романтични чувства, единственото което им липсва, е желанието за секс. В асексуалното общество ние се разграничаваме на хетероромантични, хоморомантични и биромантични. А някои от нас са ароматични, каквато съм и аз“.

Симон разкрива, че мъжете, с които се е срещала са приемали нейната асексуалност, но невинаги са я разбирали:

„Била съм с хора, които също не са усещали липсата на секс като нещо лошо. Това не означава, че и те са били асексуални или че не са се надявали да ме променят. Отношенията ни бяха кратки именно заради нежеланието ми за физически контакт. Много дълго време мислех, че асексуалността ми е нещо, което трябва да променя, не я приемах. Днес вече осъзнавам, че съм много щастлива сама и че нежеланието ми за секс не ме прави нещастна. Не отричам, че в бъдещето е напълно възможно да открия човека за себе си, но определено физическият контакт, дори гушкането и целувките, не ми доставят удоволствие. Знам, че не са много хората като мен и че никога не мога да имам пълноценна връзкa”.

А кога Симон е разбрала, че е асексуална?

„В началото на пубертета, когато бях на 12-13 г., ми правеше много силно впечатление, че момичетата на моята възраст са буквално обсебени от момчетата и от идеята да бъдат харесвани. Наистина не разбирах защо и като че ли никога не ме е вълнувало дали някой си пада по мен. Мислех, че това ще се промени с времето, не знаех какво се случва с мен. Бях отчаяна и реших да попитам майка ми защо хората си правят романтични срещи и какво хубаво виждат това. Тя ми отговори, че това е напълно в реда на нещата и аз започнах да се замислям дали не съм хомосексуална, но не след дълго установих, че и жените не ме привличат. Знаех, че нещо необичайно се случва с мен, но нямах представа как да го опиша.

Открих термина „асексуалност“, когато бях първа година в университета. В този момент разбрах, че той описва идеално това, което чувствам и не чувствам спрямо секса. Бях толкова щастлива, че най-накрая съм открила себе си. Веднага споделих на родителите си, които първоначално се притесниха от признанието ми, но в последствие приеха, че това съм аз. Вече 10 години съм щастлива с откритието си. Разбира се, животът е динамичен и всичко се променя. Някой ден може и асексуалността ми да се превърне в нещо друго, също така искам да кажа, че това не е просто термин, за който група млади хора са прочели в интернет и са решили да го използват като определение за себе си. Асексуалността е усещане, което и много поколения преди моето са изпитвали“, разказва Симон.

Младата дама е категорична, че светът трябва да започне да приема асексуалността като нещо обичайно и че жените имат право да не се вълнуват от секса.

Четете още: Тест: Как да запазите любовта си завинаги