За разлика от пра-прабаба си кралица Виктория, която властва 40 години без любимия си съпруг принц Албърт, кралица Елизабет Втора е "благословена" мъжът ѝ принц Филип да е изминал "всяка важна крачка от пътя" заедно с нея.

Истината е, че в началото на отношенията на Елизабет и Филип Гръцки, развиващи се главно в годините след Втората световна война, кралското семейство и английската аристокрация не харесват личността на Филип, защото смятат, че му липсва необходимото възпитание и финес и освен това, тъй като не е роден във Великобритания, гледат на него като на чужденец и то такъв с отчасти немски произход.

Отгоре на всичко витаят и слухове, че членове на семейството му поддържат близки контакти с немски военни. Всичко това обаче не може да попречи на младите влюбени да си кажат заветното "да" и да слеят животите си.

Кралската дъщеря и бъдещият ѝ съпруг се срещат за първи път през 1934 година, когато тя е едва на 8, а той на 13. Срещата им е на сватба на братовчедка на Филип, която се омъжва за вуйчото на Елизабет. Следващата им среща е на коронацията на крал Джордж VI през 1937 година, но паметна е третата – през 1939, когато 13-годишната Елизабет заедно с родителите си е на посещение на Кралския военноморски колеж, в който кадет е 18-годишният привлекателен Филип Гръцки.

Високият младеж пие чай с кралското семейство по време на тази среща, както свидетелства гувернатката на Елизабет - Марион "Крауфи" Крауърс. Принцесата не откъсва очи от него, но за сметка на това Филип не изглежда заинтригуван от тийнейджърката. Елизабет е силно запленена от Филип и то дотолкова, че въпреки крехката си възраст заявява, че никога няма да погледне друг и това ще е мъжът, за когото ще се омъжи, разкрива братовчедка ѝ Маргарет Роудс в писмените си спомени.

През следващите години Филип често гостува на кралското семейство и двамата с Елизабет започват кореспонденция, а по време на Коледните празници през 1943 година вече е видимо, че 22-годишният Филип също е запленен от красивата 17-годишна принцеса със стройна фигура, хипнотизиращи сини очи и заразителен смях. Искрите, които прехвърчат между двамата, са видими за всички и дори биват запечатани от папараците чрез поредица от снимки, улавящи пламенните погледи, които двамата си разменят.

Три години по-късно, през 1946-та, Елизабет и Филип се сгодяват, като чувствата помежду им са толкова силни, че те дори не се допитват до родителите си за мнението им. Когато крал Джордж разбира за годежа на дъщеря си, осъзнава, че тя е толкова влюбена в избраника си, че не му остава нищо друго освен да се съгласи с решението ѝ. Единственото му желание е младите да изчакат с публичното обявяване на годежа си няколко месеца, докато Елизабет или Лилибет, както я наричат близките, навърши 21 година.

Те се съобразяват с изискването, а междувременно кралят променя мнението си относно Филип и дори го описва като "интелигентен, с добро чувство за хумор и мисли за нещата по правилния начин".

Може би затова няколко дни преди деня на сватбата Джордж VI устройва пищно тържество по повод предстоящия паметен ден, на което, както свидетелстват присъстващи, е толкова щастлив, че дори танцува конга.

Преди сватбата Филип се отказва от титлата принц на Гърция и взема фамилията Маунтбатън - презимето на майка си, а крал Джордж VI му дава цяла колекция от титли Херцог на Единбург, граф на Марионет и Барон Грийнуич - и постановява, че към него трябва да се обръщат с "Негово Кралско Височество."

Венчавката на младите влюбени се състои в в Уестминстърското абатство на 20 ноември 1947 г. и се превръща в символ на връщането към нормалния живот на британското общество в годините след Втората световна война.

Въпреки минусовите температури десетки хиляди поданици стоят пред абатството, за да съпреживеят радостта на бъдещето семейство. На самата церемония, която Уинстън Чърчил нарича "проблясък на цветове след трудния път, който трябваше да извървим", пък присъстват две хиляди гости, сред които кралете и кралиците на Дания, Югославия, Норвегия, Румъния и шахът на Иран.

Пред техните погледи изящната Елизабет грациозно върви към олтара, облечена във величествена рокля, дело на британския дизайнер сър Норман Хартнел. Дрехата се откроява с цвят слонова кост, изработена е от копринен сатен, а шлейфът, който я придружава, е с кристални и перлени инкрустации и е дълъг няколко метра.

В ръцете си Лилибет носи красив букет от бели орхидеи, а чакащият я пред олтара Филип е облечен с военноморската си униформа.

Младоженците получават близо 10 000 поздравителни телеграми и 2500 сватбени подаръци, сред които гоблен от Махатма Ганди, китайски порцеланов сервиз от китайския президент Чан Кай Ши, бюро от правителството на Нова Зеландия и други. Всички подаръци впоследствие са представени за няколко дни на благотворително изложение в двореца “Сейнт Джеймс”, което е посетено от над 200 000 души.

Първата брачна нощ на младото семейство минава в имението на чичото на принц Филип в Хемпшир. Следва сватбено пътешествие в над десет града в Обединеното кралство, сред които Глазгоу, Ливърпул, Бристол, Нотингам, Манчестър, Брадфорд, Лийдс и Хъдърсфийлд. Последните няколко седмици от пътешествието си младоженците прекарали в замъка Балморал в Абърдийншър, Шотландия, където Елизабет ІІ обича да почива и до днес.

Следващите четири години са най-щастливият период от живота на принцесата, според нейните приближени. През този период тя има задължения към Короната, но все още не е кралица, а просто любяща и обичана съпруга и майка.

Тя и Филип водят активен социален живот, често излизат с приятели по ресторанти и нощни клубове. Те са канени на най-различни приеми от близки приятели аристократи, на един от които бъдещата кралица, бременна в началните месеци и облечена в елегантна миди рокля, е фотографирана да танцува до ранни зори.

По време на едно от партита в Кент, близък приятел на Филип, запленен от изящната визия на Елзиабет, му споделя: "Никога не съм предполагал каква прекрасна кожа има тя.” а, Филип отговоря: "Тя е прекрасна цялата."

През 1948 година Елизабет ражда първото си дете, което двамата с Филип кръщават Чарлс, а през 1949-та военноморският флот изпраща Филип в Малта, но тъй като доктори решават, че климатът там не е подходящ за новородения принц, Лилибет е принудена да остане в Лондон и често да пътува между Великобритания и островната държава.

Братовчедката на принцесата - Маргарет Роудс, споделя: "Мисля, че най-щастливият момент за нея беше да е съпруга на моряк в Малта". Там Елизабет се радва на ежедневните радости съпътстващи живота на обикновените хора. Завързва социални контакти и по-точно се сприятелява с жените на други офицери, с които пие чай, обикаля магазините и посещава разкрасителните салони.

По думите на Маргарет Лилибет също така е във възторг и от просторната къща на хълма, в която двамата с Филип живеят - старинен архитектурен шедьовър с изящни сводове и големи тераси, заобиколен от градини, цитрусови и маслинени дръвчета.

През 1950 година Елизабет ражда момиченце на име Ан Елизабет Алис Луис, като двойката се старае въпреки офицерската работа на Филип и задълженията на принцесата в Лондон, да не се разделя за повече от седмица и успява, с помощта не толкова на бавачки, колкото на родителите на Лилибет, които често се грижат за внуците си, докато дъщеря им е в Малта при съпруга си или пък двамата са на държавно посещение в някоя страна.

Този безгрижен етап от живота на двойката обаче остава в миналото, когато февруари месец 1952 година крал Джордж VI умира и начело на Великобритания застава 25-годишната Елизабет. Задълженията на Лилибет и Филип изцяло се променят, променя се и ежедневието им, но отношенията им си остават същите, даже стават още по-стабилни, защото в лицето на другия двамата намират най-голямата упора, спасяваща ги от заобикалящата ги лудост. Елизабет многократно е споделяла, че Филип е нейният пристан.

В писмо Филип пък споделя: " Лилибет е единственото нещо в света, което е абсолютно реално за мен". А от обкръжението на кралското семейство са категорични, че двойката е еталон за щастлив брак.

През годините като всяка нормална двойка те също са се карали. Бившият секретар на кралица Елизабет II, лорд Чартерис, отбеляза преди време, че принц Филип е единственият човек, който може да каже на кралицата да млъкне. Веднъж той дори я заплашва, че ще я накара да слезе от колата, ако продължава да му мрънка за начина на шофиране.

"Елизабет и Филип са хора, които не се нуждаят от много приятели. И тези двамата – те в действителност имат истинска любовна история – винаги си пият чая заедно и си говорят за всякакви неща. Те са си напълно самодостатъчни. Той може да чете писмо пред нея или да й разкаже някой виц. Те просто се обичат", разказва техен семеен приятел.

Доказателствата за това са много и под различни форми, но винаги деликатни, защото истината е, че нито Елизабет Втора, нито Филип обичат публичните прояви на привързаност. Понякога обяснението им във взаимна любов идва под формата на нежни усмивки, които си разменят, когато погледите им се срещнат по време на официално събитие, а понякога под формата на кратко, но затрогващо признание. Като това, което кралицата направи през 1997 година, на обяд в двореца Уайтхол по повод златната годишнина от сватбата със съпруга си. Тогава Нейно Величество се обърна към половинката си и с нежен глас съобщи: "Той е човек, който не приема лесно комплименти. Но той съвсем просто е моята сила и опора през всичките тези години."

На 9 април една кралица остана без своя принц, а на 8 семптември почина и неговата възлюбена съпруга.

Четете още: Стихотворението за Елизабет II и принц Филип, което разплака Великобритания