Мда, пак ще го кажа. Мъжете сме кретени. Като чуем, че любовта е велика и се ухилваме широко. Ми да, ето, велика е. А ние сме спецове по великите неща. Това овладяването на космоса, това великите географски открития, това озоновата дупка и глобалното затопляне, за закуска ги хапваме. И с любовта ще е така. Няма как да не е. Нали е велика, ще я оправим за нула време…
 
 Да, любовта е велика. Но е в малките неща. Неща като:
 
 Да ѝ кажеш добро утро сутринта…
 Да ѝ кажеш лека нощ вечерта…
 Да ти отвърне със същото…
 Или да не ти отвърне, но да усещаш, че е искала…
 Да я накараш да се усмихне…
 Да я попиташ как е…
 Да я попиташ как ѝ е минал денят…
 Да я изслушаш като ти отговаря…
 Истински да слушаш, не да мислиш за футбол или бира…
 Да я накараш да се усмихне…
 Да ѝ сготвиш нещо, което харесва…
 Да ѝ сготвиш нещо, което не харесва. Случват се и греди…
 Да ти се усмихне и в двата случая…
 Да се сгуши в теб…
 Да си играеш с косата ѝ …
 Да я наметнеш с твоя риза…
 А тя само да усмихне и да се загърне…
 Да я изчакаш да изпуши цигара. Даже и да не пушиш…
 Да си вземете душ…
 Може и на свещи…
 Да си пращате безумни и абсурдни емотикони, които страшно ви радват и умиляват…
 И които само вие си разбирате…
 Да се разхождате…
 Да гледате нощем градовете…
 И фонтаните…
 Да гледате нощем и извън градовете…
 Да си поръчате пица по никое време…
 Или да наплескате филии с пастет. Не е естетично, но е вкусно…
 И да мляскате лакомо…
 Да я накараш да се усмихне…
 Да пиете бавно питиета…
 Да отидете на ресторант. Пицария. Сладкарница. Бар. Кръчма. Просто някакво място…
 И да не забелязвате какво става около вас…
 Да ѝ подариш цвете. Каквото харесва…
 Да го направиш изненадващо. Ей така, без повод…
 Да си откраднеш целувка на ескалатор…
 Да я поканиш на танц…
 Да ѝ пееш/ръмжиш/ревеш/грачиш/мучиш на ухото…
 Да я накараш да се усмихне…
 Да ѝ помогнеш с тежки чанти/торби/сакове/раници…
 Да изхвърлиш боклука…
 Да измиеш чиниите…
 Да простреш прането…
 Да не я оставяш сама в нито една работа…
 Да я накараш да се усмихне…
 Да ѝ сипеш чаша вино…
 Да ѝ казваш, че я обичаш…
 По няколко пъти на ден…
 (все пак, без да поиска да те задържат за маниакална обсесия…)
 Да ти дърпа ръката през нощта, за да я гушнеш повече…
 И то в просъница…
 Да се събуждаш и да се чудиш какво става, ако не е до теб…
 Да се правиш на маймуна…
 И да ти харесва…
 Защото тя се усмихва…
 Знае, че е за нея…
 Да си измисляте глупави имена…
 Да гледате звездите…
 Да гледате филми…
 Да четете книги…
 Да ходите на театър…
 Да ѝ напишеш нещо…
 И да чакаш с нетърпение реакцията ѝ …
 А тя да ти се радва, каквато и глупост да си написал. Защото е за нея. И го знае…
 Да я накараш да се усмихне…
 Да планирате лятото…
 И зимата. И всички сезони…
 Да се радвате на дъжда. И на слънцето. И на снега. Фактически да няма никакво значение…
 Да си разпознавате намеци в постове в социалните медии…
 Да си шепнете неща, които са пълни глупости, но толкова много ви радват…
 Да разпознаваш всичките ѝ 3429 вида усмивки. И да ѝ го казваш…
 И това са само някои от 854 238-е неща, които са си ваши. И никой друг не знае…
 
 Та, любовта е в малките неща. Затова е велика. Мъжете понякога забравяме това. Добре, че жените ни прощават. Без тях сме загубени. Колкото и на велики да се правим…
 
 Малките неща. Единствено важните. 
 
 Усмихнат ден!
 
 Автор: Любо Аламанов
)