„Преди година бях омъжена без мое съгласие. Не можех да откажа, защото тогава семейството ми щеше да се отрече от мен (ние сме мюсюлмани). Още преди сватбата обикнах друг човек, но родителите ми не го приеха. Аз не обичам мъжа си, той не ме привлича физически. Три месеца след сватбата не го допусках до себе си. Когато обаче реших да се разведа, сестра ми ми каза, че моят любим не ме чака, че говори лоши неща за мен. Бях шокирана. След това реших просто да се пусна по течението, съгласих се на интимна близост с мъжа ми.

По време на секса се разплаках. Но да отказваш на съпруга си е голям грях, а аз уважавам законите на Всевишния. Мъжът ми е добър човек, но между нас няма любов. Жал ми е за него, но ми е жал и за себе си. Постоянно си говорим за развод. Спират ни само родителите ни, които ще вдигнат скандал и ще превърнат развода в трагедия. Страхувам се, че ако се разведа, нашите ще ме намразят и животът ми ще стане още по-ужасен. Майка ми казва, че с годините всичко ще разбера, но колко още да чакам? Може след като се сдобием с деца да обикна съпруга си, но какво ако не стане така? Аз съм само на 21 години, искам щастие, хармония със себе си, любов. Посъветвайте ме какво да правя“.
Д., 21 години

Отговор от психолог:

Попаднали сте в тежка ситуация заради традиционните закони за брака и семейството, които някога са били ефективни и оправдани, но днес вече са остарели. Вашият брак изглежда е сключен от уважение към родителите ви. Вие можете да промените живота си и не сте длъжна да го изживеете така, както изискват родителите ви. Това си е вашият живот, в него има място за щастие, за развитие, за любим човек и най-вече за личен избор. Дали да бъдете омъжена, или не, дали да сте омъжена за онзи, когото са ви натрапили, или за онзи, когото обичате (или когото ще срещнете и обикнете занапред). Дали да живеете чужд живот, който явно не ви устройва и ви кара да страдате, или да изберете своя собствен. Изборът зависи само от вас. Не зависи от вашите родители, от вашия съпруг и дори от традициите, които спазвате.

Права сте, че едва ли родителите ви ще приемат веднага решението ви. Но вие сякаш сте готова да жертвате себе си и целия си живот, само и само родителите ви да са доволни, а традициите да са спазени. Тази цена не е ли твърде висока? Вие пишете, че може би ще обикнете мъжа си, след като му родите деца. Хората, които не са щастливи заедно, след раждането на деца стават още по-малко удовлетворени от брака си, защото се сблъскват с повече отговорности, битът се усложнява, претенциите един към друг нарастват. С тази стъпка ще се ограничите още повече, ще ви бъде още по-трудно да си тръгнете, но дали ще получите повече любов? По-скоро ще е обратното.

Съветвам ви да намерите хора, които да ви подкрепят в този труден път – да живеете и да избирате живота си самостоятелно. Имате нужда от възможно най-много подкрепа и топлина. Не можете да ги получите от роднините си, но светът не се върти около тях. Потърсете приятели и познати, които да ви подкрепят и да ви помогнат, ако решите да се разведете. Помислете с какво бихте могли да се заемете и как бихте могли да се издържате, ако родителите ви не могат или не желаят да ви приемат. Решете как бихте искали да изградите живота си независимо от брака и любовта. Какво бихте искали да правите, в кой град искате да живеете? Опитайте се да измислите възможни варианти.

Не сте сама – има и други жени, които са започнали зрелия си живот от подобен нещастен брак по принуда и са успели да вземат живота си в своите ръце, да станат щастливи. Опитайте се да потърсите примери за такива истории (в интернет, във филми и книги), почерпете вдъхновение от тях и евентуално се опитайте да се запознаете с тези жени. Вземете решението си тогава, когато сте събрали достатъчно информация и сте готови за действие. Всички религии заслужават уважение, но не забравяйте, че традициите не са измислени от Всевишния, а от хората. Нужно ли е да се измъчвате така, само за да се впишете в тях?

Четете още: Заслужава ли си да правите секс без обвързване