Съсипан съм. Направо не ми се живее. А можеше всичко това да не се случва. Но за съжаление се случи. Точно на мен. Ще ви разкажа историята на моя живот с надеждата всичко да се оправи. Но се съмнявам в това.

Казвам се Павел. Всичко започна на шега. Бях прекратил двугодишна връзка, защото и двамата не се обичахме достатъчно. Бяхме заедно просто заради навика. Реших, че искам известно време да остана сам, без жена до себе си. Имах нужда да се разтоваря и да се концентрирам върху кариерата си.

Започнах престижна работа, където се издигнах до позиция на мениджър. Финансовото ми състояние се увеличи значително, успях да си купя нова кола и апартамент на изплащане. През това време умишлено не исках да се забърквам с жени. Идеята ми беше да си стъпя на краката. Но тези мои мечти не се осъществиха. Защото във фирмата постъпи Поли - млада привлекателна дама. Тя имаше неизчерпаема енергия, можеше да се труди неуморно и не се оплакваше от нищо.

В началото гледах да не ѝ обръщам внимание. Но Поли знаеше как да вземе думата и да прикове погледите към себе си. Когато колегите разбраха, че тя е необвързана, започнаха да я ухажват и канят на срещи. Поли тактично им отказваше с аргумента, че има много работа. Аз даже не се и пробвах - бях прекалено погълнат в собствените си проекти.

Но съдбата реши да ни събере, при това по работа.
Поли трябваше да изготви заедно с мен един проект. Започнахме да работим заедно. Не мога да крия, че с нея ми беше много приятно. Тя беше сериозна, вършеше си нещата с хъс, а отделно имаше за какво да си говорим. С течение на времето аз усетих, че започвам да се привързвам към нея. Не бях казал на никого за това. Усетих, че тази жена започва да ме привлича. Но по никакъв начин не се издавах, докато един ден тя не ми намекна, че би било добре да се видим някой път насаме извън работата.
Бях като ударен с мокър парцал. Започнах да мисля заведение, в което да ѝ хареса. Спрях се на непретенциозен ресторант с градина, където я поканих на вечеря. Прекарахме няколко часа на масата в сладки приказки.
Осъзнах, че с нея мога да си говоря за всичко, а и тя с мен. След вечерята, тя пожела да изпием по нещо в един бар. Още след вторият коктейл започнахме страстни целувки. Прехвърлихме се в новия ми апартамент, където се нахвърлихме един на друг.

Така започна нашият любовен романс. В службата спряхме да се крием, а колегите тайничко ни завиждаха.
Поли се премести да живее при мен. Двамата бяхме като едно цяло - както в работата, така и в любовта. Всичко това продължи година и половина.
След това нещо стана. Нещо се счупи. И до ден днешен не знам какво се случи.

Поли трябваше да замине в командировка по работа без мен. След като се върна, тя не беше същата. Нещо се беше променило в нея. Гледаше ме хладно, а когато правихме любов на другия ден, искаше да приключим по-бързо от обичайното. Не знаех какво става, но го отдавах на умората ѝ.
Но истината беше съвсем друга. И доста болезнена. Разбрах я по трудния начин.
Напоследък Поли излизаше в твърде дълги обедни почивки – в повечето случаи без мен. Казваше ми, че колегите едва ли не говорели постоянно зад гърба ни и било по-добре да се виждаме вечерта у дома. Аз не бях на същото мнение, но в името на разбирателството се съгласих с нея.
Вечерите Поли започна да ми отказва да правим любов с аргумента, че не можело всяка вечер - чувствала се изморена и имала нужда от почивка.
Тогава на мен ми светна лампичката, че нещо не е както трябва.
След няколко дни реших да разгадая ребуса. Когато Поли излезе в обедната си почивка, аз я проследих. С изумление я видях да влиза в автомобил с тъмни стъкла. Той отпраши в неизвестна посока. След 2 часа Поли се завърна, изглеждаше отнесена. Напоследък и качеството на работата ѝ беше доста спаднало. Аз не повдигнах темата, но на другия ден взех под наем един автомобил, за да мога да я проследя.

Тя направи абсолютно същото! Когато се качи в непознатия автомобил, аз тръгнах след тях. Стигнахме до изискана къща накрая на града. Там двамата слязоха и набързо се отправиха в двора. Дори нямаха време да затворят вратата. Аз тръгнах след тях.
Влязох и се отзовах в един огромен двор. На гърба му имаше басейн. На една полянка заварих Поли заедно с баровеца един върху друг. Започнах да крещя, взех един камък и го запратих по тях.
За да не направя някоя глупост, реших просто да избягам от това място.
Не се върнах на работа, прибрах се и изхвърлих вещите на Поли на улицата. След половин час тя се появи, започна да ме обижда и да ми крещи: Как е било възможно да я следя и да се държа грубо. Каза ми, че щяла да ме съсипе....

Аз ѝ казах да се маха и че повече не искам да я виждам.
На другия ден Поли беше напуснала работа. Преди това беше обяснила на всички, че не ставам за нищо.
Взех си 1 седмица отпуска. Исках да осмисля случилото се. Проблемът беше, че я обичах твърде много. Но раната, която ми остави и унижението пред фирмата, която управлявах не можеше да ми мине.

След няколко дни се обадих на Поли и успях да склоня да се видим. На срещата тя беше студена и забързана. Обясни ми, че с мен ѝ е било много хубаво, но когато открила богатия си любовник изпитала чувства, за които дори не подозирала. Каза ми, че повече няма какво да ми каже и ми пожела приятен живот.
В момента седя и се чудя: в мен ли е вината или просто съм попаднал на кофти жена. Може би никога няма да намеря отговорът на този въпрос.

Четете още: Истинска история: Хванах жена ми със съседа...и той не е единственият