Да, в живота понякога се случват истории, от които можем да си извадим поука. Тази е една от тях. И тя започва така:

"Допуснах най-голямата си грешка, която ми коства брака. Всичко вървеше добре, докато не направих една ОГРОМНА глупост. Мъжът ми и аз бяхме на 32 години, когато взехме решение да заминем за чужбина. Той успя доста бързо да си намери добре заплатена работа като програмист, а аз започнах да работя като асистент в една фирма.

Двамата печелехме достатъчно, за да си живеем добре. От съпруга си имах едно дете, на 5 години. Единствените ни трудности бяха свързани с езиковата бариера, но с няколко ускорени курса успяхме да научим езика. Всичко ни потръгна прекалено добре. Върна се дългоочакваното семейно спокойствие. Съпругът ми се трудеше извънредно, за да имаме достатъчно пари и да сме щастливи и осигурени.

Докато разказвам тази история с мъка си припомням уютния ни дом, красивата ни градинка, зеленината наоколо. Спомням си новите ни семейни приятели, с които обичахме да си общувахме и задължително се събирахме поне веднъж седмично.
А ето сега аз съм сама, липсват ми съпруга и децата ми. Защо ли се стигна дотук...все още не мога да проумея. Мисля, че е време да ви разкажа каква глупост направих и как съсипах живота си.

В работата си бях тиха и кротка. Работех добре, защото бях доста изпълнителна. В началото избягвах да общувам с колегите, но постепенно една от тях се сближи с мен и започнахме да ходим заедно на обяд.

Една вечер тя ме покани да излезем в едно хубаво заведение. Казах у дома, че ще се забавя. Срещнахме се, а тя ме запозна с нейната компания - много готини хора, които бяха приветливи и усмихнати. Приеха ме много добре. Мен страшно много ми хареса и си казах, че от време на време ще си правим такива вечери с нея.

Покрай нея си намерих нови приятелки, които бяха омъжени, така че мъжът ми нямаше против да излизаме заедно. Даже се радваше за мен, че мога да се разнообразявам. Той работеше толкова много, че с него едвам се виждахме.

Постепенно, моите нови приятелки развързаха езиците си и започнаха да разкриват интимни подробности около живота си. Стигна се дотам, че започнаха да ми разказват за своите преживелици. Аз слушах и не можех да повярвам, че почти всички си имат...любовници. Не можех да проумея как намират време за семейство, работа и за отделна паралелна връзка.
Те обаче ми излизаха с аргумента, че трябва да има разнообразие в сексуалния живот, защото разтоварвал от битовизмите и напрежението. А пък според тях семейството винаги си оставало здраво и стабилно.

Къде ми беше умът да ги слушам! Стигна се дотам, че с една от тях решихме да излезем в един бар. Не знаех, че тя си има среща с двама мъже. Единият ѝ беше приятел, а другият - любовник. В тази вечер аз се бях облякла доста предизвикателно, а може би не трябваше. Мъжът ми ме погледна особено, но ми каза да се забавлявам.

Когато пристигнах в заведението, мъжете започнаха да ни черпят с коктейли, а на мен ми се замая главата. Не мога да скрия, че се чувствах добре. Вече бях толкова развеселена и немислеща, че не отказах, когато приятелят на колежката ми ме покани да изпием само двамата един коктейл. И така се оказахме във фоайето на един хотел. След коктейла не се дръпнах на неговата целувка, не му отказах да се качим горе. Бях доста пияна, може би затова се реших да пробвам да правим секс, въпреки, че беше непознат за мен.
Да си призная: не ми хареса изобщо. Не усетих различната тръпка, за която приятелките ми говореха. С жалост установих, че през цялото време дори не се замислих, че си имам съпруг и дете, когато направих всичко това. Рано сутринта главата ми тежеше и бавно осъзнах какво се е случило. Бях доста объркана и не знаех какво да правя. Облякох се набързо, казах чао на мъжът, който още лежеше на леглото и скочих в асансьора.
Когато вратите му се отвориха, пред мен се показа фигурата на...съпруга ми. Стоеше срещу мен, а очите му бяха пълни със сълзи и огорчение. Когато видях погледа му се уплаших. Помислих си, че ще ме удари. Но той просто ми обърна гръб и си тръгна.

Избухнах в сълзи на ярост и отчаяние. Не знаех какво да правя. В този момент до мен се приближи мъжът, с когото бях изневерила. Аз му казах да ме остави на мира и излязох сама от хотела.
Започнах да звъня на всички приятелки, за да им искам съвет. Те не знаеха какво да ми кажат в тази ситуация... А уж ми даваха съвети да направя тази глупост!

Опитах се да звънна на мъжа ми. Съпругът ми не си вдигаше телефона. Аз го намерих в офиса, защото вече беше станало време за работа. Той не ме прие в кабинета си.

След този случай подаде незабавно молба за развод. Беше непреклонен и не ми прости. А и аз не го заслужавах. Може би.

Разбрах, че когато съм се приготвяла за заведението, мъжът ми нещо е усетил, че не е наред. По някакъв начин е разбрал в кое заведение съм и като е станало твърде късно е отишъл да си ме прибере. Даже бил оставил само детето ни. Но ме е видял с непознатия мъж и е решил да ме проследи. Сама съм си виновна, че не съм спряла навреме...

Разведохме се, а моите нови приятелки започнаха да ме избягват! Старите ми приятелки също не искаха да се виждат с мен. А те бяха тези, които ме накараха да пробвам какво е да бъдеш с чужд мъж. Направих тази непростима грешка и загубих семейството си. Сега живея на квартира със сина си, баща му го вижда всяка седмица. Мен не иска да вижда, то има защо. Тази грешка ще си я плащам цял живот."

Четете още: Защо някои жени изпитват неутолима нужда да сменят често партньорите си