Дори и в най-щастливите семейства има тъжни епизоди. А знаете ли колко двойки, на които завиждате благородно, всъщност отдавна не се обичат? И защо остават заедно? Защо се стига до изневяра и дали има изход от тази ситуация, в който да останем с човека, който ни е предал? Ще научим в следващата история:

"Със съпруга ми сме заедно от 25 години...и си живеехме чудесно до 50-ия му рожден ден. След този момент нататък поведението му се промени коренно и съм сигурна, че страда от криза на средната възраст.

Започна да спазва хранителен режим, да тренира във фитнес, смени стила си на обличане, купи си нова, спортна кола и дори си присади коса. Първоначално бях много изненадана от всички тези промени, които настъпиха бързо, но се радвах, че се грижи за себе си. Не след дълго обаче той започна да се държи по-различно и някак беше прикрит. Веднага заподозрях, че може би се е появила друга жена в живота му. Когато се опитвах да водя разговор с него на тази тема, той отричаше.

Това се случи точно, след като забелязах снимка на доста по-млада жена в телефона му. Той обаче отрече да има връзка с нея, тя била просто колежка от работата му, с която са просто приятели. А това обяснение беше просто съмнително и то много.

Не разбирах какво се случва. Бяхме толкова щастливи през тези 25 години, в които сме заедно. Но с времето забелязах, че той е скрил номера на тази жена под друго име и че двамата се чуват много често. Беше повече от очевидно, че двамата имат афера, а в един момент съпругът ми вече нямаше как да го отрече, имаше прекалено много доказателства, за които нямаше друго обяснение.

Когато му съобщих, че знам, той сякаш изобщо не съжаляваше. Не разкая, започна да ме обвинява. Каза ми, че е бил принуден да отиде при друга тайно, тъй като аз съм изгубила интереса си към него и не съм обръщала внимание.

Почувствах се толкова предадена, съкрушена. И ако той беше съжалил за постъпката си, вероятно щях да му простя, но сега не мога. Събрах си багажа и се изнесох от дома ни. Той не спира да ме умолява да не го напускам и да не стигаме до развод. Но аз подадох молба.

Все още го обичам, но съм толкова разстроена, не знам как бих могла да забравя подобно предателство", А.

Съветът на специалист:

Безспорно съпругът ти трябва да поеме отговорността за действията си. А вместо това, той се държи като капризен тийнейджър, който не иска да остане сам. Щеше да бъде по-правилно, ако беше обсъдил с теб чувствата си и факта, че не получава достатъчно внимание от теб. Но той е предпочел просто да получи това, от което се нуждае, в странична връзка. Дала си му цели 25 години от живота си и все още го обичаш, но той определено не заслужава да се върнеш, докато не осъзнае постъпките си.

Четете още: Животът ми е перфектен, но не мога да спра да мисля за изневярата на съпругата ми