Февруари е, навън е зима като илюстрация от стара книжка с руски приказки, а в планините снегът е над метър. Какво по-добро време за приятели, вино, разходка сред природата и щастие? А най-хубавото на зимата е уютът на дома. Вкъщи винаги е топло, приятно, чувстваш се сигурен, обичан и важен. Поне за мен е така. Затова и обикновено, когато се чуваме с приятели и се разбираме да се видим, предпочитаме това да бъде вкъщи. Днес обаче ме предизвикват: "Хайде, този път елате вие на гости".

Обожавам да ходя на гости, не знам за вас. Да приемеш някого в дома си е израз на скъпоценното чувство на приятелство и споделеност, на обич и топлина, които толкова много ценя напоследък. И затова, разбира се, приемам винаги.

Ароматът на чуждата къща, суетенето по посрещането, "Има ли чехли за всички", "Хайде бе, изпихме виното, докато ви чакаме", "Паркирай пред нас - няма да има проблем", или "Ама защо не останете да спите вкъщи, имаме страхотна стая за гости с пухени завивки, отивам да ви я оправя" са все емоции, които няма как да ти се случат, ако си в ресторант. На мен те ми носят качество в живота, а аз обичам хубавия живот и добрата храна. Не знам дали ми се получават, но пък продължавам да държа на тях.

Този уикенд предизвикателството е сериозно - канят ни на гости в един приказен горски дом в полите на Рила с гледка към Мальовишкия дял на планината. Любимо място!

"Вземи малко сиренца, виното и десертът са от нас". Това е кратката задача, която получавам по телефона ден преди да запаля колата към Боровец. Страхотно. И сега в главата ми изникват 10 въпроса, повечето от които си искат професионален отговор. Не е все тая колко сирене ще взема... Дали ще стигне, или няма да стигне за 4 човека? Дали да е от един вид, или от няколко? Какво да сложим около сиренцето? Съгласете се - задачите са с повишена трудност. Затова и се обаждам на един от любимите ми кулинарни гурута. Обещах да не споменавам как се казва, но пък за него ще ви кажа, че е личен готвач на един специален човек, който много държи на качествената храна. Заедно с него съставихме един сървайвър наръчник за чийзборд - какво е добре да включва и как да избягаме от класическите рамки. И така:

*Колко сирене е достатъчно?

Правилото на професионалните готвачи е:

За похапване: 25-50 г на човек;

Вместо десерт, след вечеря например: 50-75 г на човек;

За обяд: 75-125 г на човек;

За вечеря: 250 г на човек;

*Как да подберем сирената?

Правилото е, ако има едно твърдо сирене на дъската, добавете задължително и едно меко. Ако има някое много ароматно, комбинирайте с нещо леко като моцарела или бри. Потърсете баланса и заложете на различни сирена като аромат и консистенция. Не правете чийзборд само от меки или твърди сирена и не залагайте единствено на прекалено ароматни.

*Кога да извадим от хладилника сирената?

Шеф готвачите имат правило - сирената се вадят от хладилника около 30 минути преди да се сервират. Не е добре да ги предложите на гостите студени. Те трябва да са леко отпуснати, на стайна температура, но в никакъв случай топли.

*Перфектните партньори?

Моят голям въпрос, който задавам на нашия таен шеф готвач много настоятелно - с какво да комбинирам чийзборда? "На гости сме, искам да занеса красиво декорирани сирена. Чери домати и грозде ли да сложа?”

Тук идеите ми удрят на греда. Получавам съвет, от който наистина имах нужда: "Разходи се в магазина и вземи нещо нетрадиционно. Какво ще кажеш за червено киви? Добави черен шоколад, малко бадеми, фурми и сушени кайсии. Това ще даде цвят и плътност на чийзборда ти, а и ще бъде вкусно, повярвай ми. Ще имаш сочен плод и сладки кайсии и фурми - които ще помогнат вкуса на сирената да изпъкне. Черният шоколад е идеален за хапване, понеже изчиства вкуса на небцето и така може да се насладиш на отделните нюанси на сирената, без те да се смесват. И купи хубави сирена - тези на Castello са супер".

Е, аз вече имам план за моя чийзборд. В магазина откривам и много удобна кутия сирена Castello, която комбинира 3 страхотни нюанса: крем сирене Castello с домати и босилек, вдъхновено от една от най-вкусните и романтични дестинации - Италия.

Свеж аромат на босилек и богат вкус на домати, зрели под знойното италианско слънце, правят това кръгло кремообразно сирене просто страхотен "гвоздей" в програмата ми на тема “Чийзборд”. В кутията има и Danish Blue с характерен за синята плесен силен вкус и аромат, но с много по-кремообразна текстура и много по-млечно от обикновеното синьо сирене, и Castello Brie Creamy White - изключително ефирно и кремообразно, с уникална форма на полумесец, неповторим вкус и мека топяща се текстура.

Добавям и парче чедър - мисля, че именно той е едно леко позабравено удоволствие в моята кухня, както и кутийка Taste Hawaii с ананас и печени бадеми и малко бри с трюфели.

И моята пазарска кошница изглежда така:

Накрая остава само едно нещо - нареждам сирената, правя чийзборд на два етажа, взимам го и поемам към Боровец. Много е удобен за носене и го доставих буквално, без да разместя нищо.

Добре де, няколко фурми се търколиха по пътя, но реших да превърна тази "липса" в нещо хубаво и ги хапнах. Изобщо в живота трябва да вярвате, че когато нещо изпадне от борда, това невинаги е загуба. Може пък да се окаже покана от съдбата за ново удоволствие!