Храната и емоциите вървят ръка за ръка и споделят дълга, тествана от времето връзка. Вкусът на храната има способността, като нищо друго на този свят, да съживява остарели или дори подтиснати спомени.
Помните ли Антон Иго - онзи сърдит дегустатор на храна от анимационния филм на Дисни „Рататуй“ и реакцията му, когато опита едноименното ястие, което незабавно го пренесе в детството и в кухнята на майка му, там където винаги е бил обичан, обгрижван и щастлив...
Вярвам, че всеки от нас е имал подобно пътуване във времето благодарение на храна.
Магията при мен винаги се случва с помощта на тиква, която се превръща не в каляска като в приказата за Пепеляшка, а в ароматна, вкусна и много полезна супа. Тази приказна на цвят и вкус топла храна неизменно ме връща през есента в кухнята на мама – там, където е винаги уютно и топло и там, където съм винаги дете.

Знаете ги майките – и на 100 години да станем, за тях винаги ще сме деца и винаги, винаги, докато могат, ще искат да ни приготвят любимата храна. Каква по-голяма благословия от това – да хапнеш една гореща крем супа от тиква в компанията на мама и татко и да се почувстваш отново на 10...

Ако се чудите как се приготвя подобна магия, мога да споделя тайната на мама – тя реже всички продукти на едро и ги мята да се варят, без маслото. Него винаги, винаги слага накрая и пасира. Може би именно този аромат на току що сложено истинско масло в топла тиквена супа е тайната, която с магична пръчка ме връща винаги в детсвото.

В допълнение и за разкош тя слага по няколо белени тиквени семки отгоре, които предварително препича на котлона върху тиган отново с малко висококачествено масло. А татко добавя към тази ароматна фиеста от тиква, масло и няколко вкусни препечени филийки.
Това е семейната тайна за вкусно есенно ястие, което ме връща винаги в детството.
За съжаление, в тази пандемична обстановка все по-рядко мога да му се насладя във вариант, приготвено от мама с помощта на тате.
Но след няколко самостоятелни опита в моята кухня, смея да твърдя, че успявам до голяма степен да се доближа до оригинала и да приготвя на моите деца магичната тиквена супа с масло по рецептата на баба им.

Ето я и нея:
1кг. тиква белена и нарязана на едро;
1.5л. вода;
1 глава лук;
4-5 скилидки чесън;
½ чушка червена;
1ч.л. къри;
1ч.л. сол (хималайска);
1 щипка лют червен пипер, може и повече ако обичате;
1 щипка канела;
1 доволно голяма бучка масло – за мен маслото Lurpak е най-близко по аромат до супата на мама;
1 кубче пилешки бульон;

За сервирането на порция:
1 с.л. заквасена сметана;
1 с.л. белени семки, печени с масло Lurpak на тиган;

А ето и как да я приготвите:

Първата стъпка е сваряването на основните продукти. Нарязвате и почиствате тиквата и другите продукти и ги варите в подсолена вода до пълно омекване. Когато всичко е сварено, местите от котлона и оставяте малко да се охлади. Докато се охлажда, отливате 400-500мл. от водата (която запазвате).
Слагате маслото във вече леко охладената тенджера и пасирате внимателно до получаване на едородна смес.
Консистенцията от тази супа е едно от нещата, които може да влоши преживяването от яденето ѝ. Крем супа от тиква означава хубава, равномерна, гладка, леко гъста течност. Ако се наложи добавете от предварително отделената вода (и не изхвърляйте остатъка все още). Тиквата обича вода и я поема, така че ако на следващия ден остане супа за претопляне и тя е твърде гъста, може отново да добавите от отцедената вода.
Когато ви се струва, че сте постигнали идеално гладка консистенция, оставете пасатора да поработи поне още 1-2 минутки. Винаги има някое непослушно парченце, което не се е смелило. Сервирайте гореща и добавете заквасена сметана и печени белени тиквени семки за финал.

Да ви е вкусно!