Цвета Герчева

Здравейте, аз съм Цвети и наистина обожавам да пиша за добра храна и за онези вкусни моменти от живота, които карат небцето ни да се вълнува. В този специален блог ще ви издам някои мои тайни за това как да бъдем по-щастливи и защо е толкова важно да обръщаме внимание на качеството, когато говорим за храна. Идвате ли с мен на това вкусно приключение?

Сицилия - да се влюбиш на инат, когато най-малко очакваш

27 януари 2022 | 12:26
38415
0

7 сутринта е, точно съм пуснала едно късо италианско кафе с аромат на любов и страст и сядам на терасата да направя план за деня.

Обичам да казвам, че човек и добре да живее, все някой ден купува билети за Италия, за да се убеди, че може да живее и по-добре. Е, хващате ме в крачка - пия кафе в уникален апартамент в центъра на Катания, кацнали сме в Сицилия преди ден и о, Богове - компанията е изцяло дамска. Какво значи това преведено на нормален език ли? Ами - в Италия сме, няма с кого да се съобразяваме, точно се разбуждаме, преглеждайки новините във фейсбук от България и си говорим накъде да хванем днес. 

Сиракуза, Рагуза или Модика? Влак или рент а кар? Да идем ли до някоя винарна, или да опитаме някое хубаво Неро д'авола довечера в града... а защо да не излезем на плаж и да не правим днес нищо?

Въпроси, повечето от които все реторични. Вярно е, италианците са го измислили - хубавият живот. Съдържа щипка dolce vita, малко dolce far niente и за финал - новата колекция на Dolce&Gabana. Дали заради студените дни напоследък, или защото да бъдеш в Сицилия винаги е добра идея, този път организираме уикенда до там повече от спонтанно. Чудейки се къде да избягаме за два-три дни проверявам цените на билетите. И какво се оказва - струват точно 7.90 Евро в посока. Е, как да не вземеш няколко приятелки и да не идете.

За да съм спокойна с организацията - кацаме доста късно, сутринта в първия ден изобщо не е ясна, а и от опит знам, че понякога взимаме кола под наем, забиваме се в най-дивото място на света и... ех, става обед, а не сме взели нищо за хапване, затова този път от България се подготвям с малко сиренца "за всеки случай". Да, знам че отиваме в Италия, обаче когато кацаме нищо вече не работи, а когато сутринта поемаме на приключение - отново няма отворени магазини и кафенета. Обикновено уикенда отварят към 8.30, а до тогава вече ние сме поели на приключение.

Докато тичам между задачи в офиса и се ядосвам на трафика в града, си правя наум таен списък какво да взема за Италия. В багажа за Сицилия слагам нещо тематично, което наскоро открих и много, ама много ми хареса. Новото Castello - Taste Italy с домати и бисилек. Не знам има ли по-италианска комбинация от тази на домати и босилек, но в допълнение към мекия млечен вкус на Castello определено е нещо, в което се влюбих.

Опаковано е в специална опаковка и е много удобно както за съхнанение един-два дни извън хладилник, така и за изполване - реално е пакетирано в малка пластмасова "чинийка", което означава, че можеш да го сервираш буквално навсякъде, даже и в неформална обстановка - на пикник или пък да го хапнеш, когато си на път в комбинация с малко крекери.

Преди да се качим на най-ранния влак за Модика (много ви я препоръчвам - приказно място е), сядаме да хапнем много набързо на стълбичките под паметника на слона - емблемата на Катаня малко Castello с домати и босилек и няколко парченца сухар със сусам.

После намираме единственото работещо кафе, взимаме по едно капучино и се качваме на влака - стар дизелов локомотив само с един вагон. Мислите си, че теснолинейката в Родопите е екзотична? Така е, ама дизеловият влак за Модика бие всички рекорди.

Някой наскоро беше казал, че никоя готина история не започвала с: "Помниш ли един път, като пихме чай", или "Помниш ли един път, като пихме кафе....". Яките истории започвали обикновено с "Помниш ли един път, като пихме вино...".

Е, аз обичам да колекционирам преживявания. Затова и нашата сицилианска афера започна така: Станахме в 7, пихме кафе на терасата, хапнахме на крак малко сирене с крекери, после хванахме най-ранния влак за Модика и... "спомняте ли си как после Ева реши, че...?"

Е, няма да издавам тайни. Приключенията са, за да ги преживяваш със сърцето си. В нашето има и любов, и вино, и планове за нови залези в Арженитина. Истината е, че в живота понякога се влюбваш на инат. Искаш да бъдеш нормален човек с нормални уикенди, но се намираш в Модика, пиеш вино и си мечтаеш за Чили и Сантяго. Истината е, че в живота може да се влюбиш на инат, когато най-малко го очакваш и никак, ама никак не си подготвен.

И ако един ден усетите тая тръпка, да знаете - даже и добре да живеете, минете за няколко дни до Италия. Помага ви да си спомните, че никога не е късно да кажеш "Ех, не вярвах, че това някога ще ми се случи, но ето...". И ви оставям да довършите тези думи сами. Заемете се сериозно. За някои хора казват, че са като недовършени изречения - опитали са се да създадат смисъл, но някъде по средата са изгубили себе си. 

Не бъдете от тях. Идете в Италия и си кажете с усмивка "Ех, никога не съм вярвала, че ще го кажа, обачеееее...." И после се насладете. Това е.

(в материала има продуктово позициониране)

Цвета Герчева

Главен редактор