Диспраксията е нарушение на координацията на тялото, баланса и движението. Състоянието засяга повече момчетата и по-малко момичетата. Децата, които страдат от това заболяване, често срещат затруднения с извършването на ежедневни дейности като например – връзване на връзките на обувките, наливане на сок в чашата, боравене с приборите за хранене и др.

Колко разпространена е диспраксията?

Въпреки че диспраксията не е толкова широко дискутирана, колкото други състояния, които оказват влияние върху ученето, като дислексията например, се смята, че е доста често срещана. Приблизително 5% до 10% от децата показват някои признаци на диспраксия. Но много хора със симптоми никога не са диагностицирани, което кара някои експерти да окачествяват състоянието като "скрит проблем".

Как се диагностицира диспраксията?

Един добър начин да стартирате диагностичния процес е да започнете да наблюдавате детето си и да си отбелязвате какво виждате. За да бъде диагностицирано с диспраксия, то трябва да проявява симптомите най-малко шест месеца. Воденето на бележки може да ви помогне да покажете, че проблемното поведение на вашето дете е в ход и пречи на ежедневните му задачи. Това може да помогне диагнозата да се постави малко по-бързо. Няма конкретен тест за определяне дали детето ви има диспраксия. Обикновено лекарят изследва вашето дете, за да изключи други неврологични състояния. След това детето ви може да бъде насочено към друг професионалист. Това може да бъде психолог или професионален терапевт. Специалистът ще тества способността на детето да изпълнява физически задачи, като например хвърляне на топка.

Какви са симптомите на диспраксията?

Децата с тази диагноза имат трудности и с концентрацията, овладяването на нови умения и запомнянето на информация. Обикновено хората с диспраксия говорят по-бавно или повтарят думите си няколко пъти. Важно е обаче да се отбележи, че заболяването не засяга по никакъв начин интелигентността на човека.

Други потенциални симптоми могат да включват:

- Затруднения при писането, рисуването и хващането на малки предмети;
- Затруднения при овладяването на емоциите;
- Затруднения с личната организация, планирането и управлението на времето.

В зряла възраст много хора разработват стратегии за управление на своето състояние, но предизвикателствата могат да се появят отново, когато се изправят пред нови задачи или когато околната среда се окаже за тях предизвикателство (например – изкачване на стръмна пътека, натоварено движение и др.). Затрудненията за координиране на индивида могат да повлияят на качеството на широк спектър от дейности - образование, професионална реализация и т.н. Някои деца имат леки симптоми, а други - по-тежки. Има много начини да помогнете при диспраксия у дома и в училище.

От какво се причинява диспраксията?

Няма единно мнение по въпроса от какво точно се причинява диспраксията. Мнозина вярват, че гените биха могли да играят роля. Някои учени подозират, че диспраксията може да бъде причинена от проблем с нервните клетки, които изпращат сигнали от мозъка до мускулите. Някои изследвания сочат, че децата, които са родени преждевременно, имат ниско тегло при раждане или са изложени на влиянието на алкохол в утробата, са с по-голяма вероятност да имат диспраксия, въпреки че не е ясно защо. Мозъчни травми или инсулт също могат да доведат до появата на диспраксия, както и специфични проблеми в развитието на детския мозък.

Лекува ли се диспраксията?

Няма лек за диспраксия, но симптомите могат да се контролират със специално предназначена от специалиста професионална терапия, физиотерапия, речева терапия и други стратегии за преодоляване на проблема. Те ще помогнат на децата да развият умения, от които се нуждаят, и които ще стимулират овладяването на дейности, важни за тях.

Какво препоръчват специалистите?

- Редовни тренировки – те намаляват стреса, увеличават мускулния тонус и развиват чувството на баланс;
- Идентифициране и концентрация върху силните страни с цел максимизиране на уменията и способностите на детето;
- Носене цветни покрития/очила, които да помогнат за намаляване на умствената умора;
- Научаването на битови умения възможно най-рано – като готвене, гладене, пазаруване, пране и т.н., за да се вдъхне самочувствие и увереност у детето в качествата и способностите му.

Четете още: Съветите на Монтесори: Как да посеем у детето любов към четенето