Светлина по въпроса за нарасналия брой починали от коронавирус у нас хвърли главният държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев днес в сутрешния блок на Нова телевизия. "Повече болни - следователно и повече починали от коронавирус. Смъртността в България е 1%“, обясни той.
Експертът обаче обърна внимание на друго, като подчерта, че проблемът не е в броя на леглата, които могат да бъдат осигурени за болни от новия вирус, а в недостига на достатъчно специалисти.
"Броят на леглата във Варна вече е удвоен, както и необходимата апаратура. И не само там. Има готовност във всяка една област за увеличаване на броя им при необходимост", потвърди специалистът. "Ако много случаи се концентрират на едно място обаче, ще е трудно", допълни той. "Здравната ни система се справя добре. Реагираме веднага и се опитваме да вземем всички мерки. Нямаме нови случаи във Варна, което е добре. Дори и положителните да достигнат 1000 души на ден, ще успеем да ги настаним. Проблемът обаче е, че няма да има кой да ги лекува. Ние нямаме ресурса на Китай, за да пратим 3000 лекари някъде само за една вечер", обясни доц. Кунчев.
Проблем може да възникне и от начина, по който болестта се разпространява. Според него, ако случаите са разпръснати, здравната системата ще издържи въпреки голямата умора и огромните ресурси, които се хвърлят. Ако има струпване на случаите на едно място обаче, това би предизвикало редица неудобства именно заради липсата на достатъчно медицински кадри.
Едва 140 са специалистите по инфекциозни болести в цялата страна, алармира доц. Кунчев. Здравният инспектор разясни и работата на интензивните отделяния у нас.
"Голям брой апарати за изкуствено дишане бяха разпределени във всички болници. Броят им никак не е малък, но въпросът е, че във всяка болница интензивните легла са най-ограничената бройка. Те не се използват само за коронавирус, а за много други хора. Те трябва да продължат да работят и за пострадали при катастрофи и други спешни случаи", каза той и категорично подчерта, че хора няма да бъдат връщани от болниците при никакви обстоятелства.
Всъщност проблем страната ни има не само с количеството специалисти, но и с медицинските сестри. И то не от вчера. Рязък спад в броя им в България се наблюдава още през 2000 г., когато той намалява с повече от 30% (от 45 252 през 1999 г. на 31 479 през 2000 г.). Най-ниската си стойност този показател отбелязва през 2002 г. (когато упражняващите професията си медицински сестри в страната са 28 508), а през следващите години е налице тенденция за слабо увеличение, като по данни на НСИ към 31.12.2018 г. е 30 589.
Тази година, за жалост, отново се наблюдава остър спад. Причините ли? Елементарно - застаряващо население и съответно застаряваща работна сила в здравния сектор, недостатъчна привлекателност за младите поколения на някои здравни професии (най-вече професията „медицинска сестра“), неравномерно териториално разпределение в резултат на вътрешна миграция от по-малките към по-големите населени места, миграция на здравни работници в ЕС и извън него.
Какво трябва да се направи ли? Ще са нужни вероятно много години и усилия от страна на държавата ни, за да ни върне специалистите и сестрите в родината, където им е мястото, където същите тези медицински сестри ще получат достойно възнаграждение и далеч по-добри предложения дори от държави с ограничен прием на външни специалисти. А дотогава? Дупе да ни е яко!
Четете още: Една медицинска сестра на перваза: Или живот на ръба на оцеляването