Сцена като от американски екшън се разигра на перваза на втория етаж на бившия Партиен дом тази сутрин. И не, не става дума за кадър от снимачната площадка на нов български филм с доза съспенс в него, а за истинска история, отразяваща действителността в България.

Драмата се случи, след като пет медицински сестри се барикадираха вътре през цялата нощ. Уви, такъв се оказа кулминационният развой от протеста на медицинските сестри, които направиха палатков лагер пред Народното събрание на 1 март. Вчера, след няколкоминутна среща с представители на властта на парламента, те отказаха да напуснат сградата с настояването да получат конкретен отговор на исканията си.

Около 7 часа сутринта сестрите, които се включиха в протеста на майките от инициативата "Системата ни убива" с искане за достойно заплащане, излязоха на перваза. Крайното им действие бе провокирано от решението на служители на НСО токът в сградата през нощта да бъде спрян.

Малко след това сестрите се върнаха в сградата. Една от тях обаче - Бойка Анастасова, отново излезе на прозореца на втория етаж със заплахата, че ще скочи от прозореца, обявявайки гражданско неподчинение.

След преговори с шефа на Националната служба за охрана, продължили около час и половина, всичко приключи без инциденти.

Дали случилото се в студеното мартенско утро на 6 март ще промени условията на труд и ще допринесе за едно по-добро, достойно и адекватно възнаграждение на медицинските сестри у нас, или гласът на Бойка от перваза ще отекне в пустинята на държавното равнодушие, не знам. Едно обаче е сигурно. Благородните, всеотдайните, онези, които винаги дават най-доброто от себе си, остават невидими.

Знаете ли, че освен лекарите, и медицинските сестри полагат "хипократова" клетва. А знаете ли какво гласи текстът в нея – сътворен от жената, създала тази велика професия през 1860 г., след като се грижела за ранените в лазарета по време на Кримската война. Казвала се е Флорънс Найтингейл. Запомнете това име! Запомнете и клетвата, която милосърдните сестри, както ги наричали първоначално, полагали с ръка на сърцето при встъпването си в тази толкова трудна и отдадена длъжност.

"Тържествено обещавам пред Бога и в присъствието на това събрание да прекарам живота си в чистота и вярно да практикувам професията си. Ще отбягвам от всичко, което е злонамерено и гибелно и не ще взема, нито съзнателно ще раздам, някое вредно лекарство. Ще направя всичко, което зависи от мен, да поддържам и издигам състоянието на професията и ще държа в тайна всички поверени ми случки, както и всички семейни работи, дошли до моето съзнание, при практикуване на професията ми. Ще се трудя честно да помагам на лекаря в работата му и ще отдам себе си за благосъстоянието на онези, които са оставени на моята грижа."

Всяка от тези думи пулсира в съзнанието ми и ме пренася в душата на тези жени. На тези себераздаващи се, високообразовани, пренебрегнати и „невидими“ българки. С влажни, пропити от обида, болка и отчаяние очи. И си давам сметка, че тези български жени, тези майки и професионалисти, които се грижат за живота на пациентите си, имат пълното право да изискват онова, което им се полага. Заради силата на техния дух. Заради вярата им, макар и стъпила на перваза на оцеляването, заради надеждата им за едно по-справедливо отношение и достойно бъдеще тук, в България, а не далеч от родината, където същите тези медицински сестри ще получат далеч по-добри предложения дори от държави с ограничен прием на външни специалисти.

Но тя избра да стъпи на перваза. За да я видят. За да я чуят. За да я разберат. За да се превърне в символ на цялото ни отчаяно общество, което се намира на ръба на оцеляването, между живота и смъртта. Не само на работното място, но и извън него, у дома, борейки се с всички сили да изхрани семейството си, да осигури едно по-добро и нормално бъдеще за децата си.

Четете още: Протестът на майките – глас в пустиня ли е?