Автор
Весела Георгиева

Колко опасни са "вечните химикали" и на какво вредят

Наричат ги "вечните химикали“, защото остават в околната среда и нашите дробове. И вероятно увреждат необратимо черния дроб. Това твърди ново изследване, публикувано в Environmental Health Perspectives.

Тези хиляди синтетични химикали, наречени пер- и полифлуороалкилираните вещества (PFAS), се използват в много продукти от нашето ежедневие – от водоустойчиви дрехи и кутии за пица до грим и тигани с незалепващо покритие. Те се разграждат изключително дълго време и поради тази причина се натрупват както в околната среда, така и в човешките тъкани. Затова именно PFAS често се наричат и „вечни химикали“.

Използват се за предотвратяване на корозия, намаляване на триенето и правят продуктите водоустойчиви и устойчиви на петна. Има ги във всичко - от козметиката до опаковкита за храни. PFAS се появява и в боите като свързващ агент и за гладко покритие, в лаковете за дърво за отблъскване на масло и вода и за устойчивост на петна и в уплътнителите. Те се използват в горния слой на соларните панели, в изкуствена трева и пожарогасителни пяни.

В световен мащаб PFAS присъстват в реки, езера, влажни зони и във всеки океан. Те са на връх Еверест и в арктическия морски лед.

Но са най-разпространени там, където има много хора - например в речните водосбори на европейските градове.



Колко вредни са за хората? Този въпрос е все още обект на дебати. Според много учени обаче те действително оказват влияние върху нашето здраве.

В своето най-ново изследване учените проучват данни от 100 по-стари изследвания (както върху хора, така и върху гризачи), за да установят дали излагането на PFAS се свързва с по-високи нива на аланин аминотрансфераза (АЛАТ) – чернодробен ензим, който индикира за проблеми във въпросния орган, пише Obekti.bg.

Оказва се, че три от най-често засичаните PFAS химикали при хората - перфлуорооктанова киселина (PFOA), перфлуорооктан сулфонат (PFOS) и перфлуорононанова киселина (PFNA) – се свързват повишени нива на АЛАТ.



Още по-тревожното в случая е, че повишените нива на АЛАТ се свързват тясно с неалкохолната мастна чернодробна болест (НАМЧБ) – състояние, при което в черния дроб започват да се натрупват мазнини.

Според авторите на изследването тази връзка между PFAS и АЛАТ би могла да обясни факта, че много хора през последните години се сблъскват с диагнозата НАМЧБ.

Рисковете за здравето от излагането на тези вещества могат да бъдат свързани с проблеми с плодовитостта, повишен риск от рак и забавяне на развитието на децата.

И макар че, според някои специалисти, не може да се докаже причинно-следствена връзка между тези химикали и влошеното здраве, научната общност призовава за по-строги ограничения за PFAS.



"Не може малцина да извличат икономически ползи, докато в същото време замърсяват питейната вода на милиони други и причиняват сериозни здравословни проблеми", казва д-р Джейн Мюнке, управляващ директор на Фондацията за опаковане на храни в Цюрих.

"Огромните суми, които ще струва намаляването на PFAS в питейната вода до нива, които са безопасни, въз основа на настоящите научни познания, трябва да бъдат платени от индустрията, произвеждаща и използваща тези токсични химикали."