Аспартамът е може би най-известният подсладител. Има го в газираните напитки и сладките десертчета, както и в храните, предназначени за спортисти. Ще го откриете в нискомаслените кисели млека и дори в сладоледа.

Аспартамът често бе предпочитан, заради факта, че почти не добавя допълнителни калории и не допринася за развитието на кариеси. Но... Има едно голямо "но". Въпреки честата употреба и популярността, аспартамът е "натоварен" с доста противоречива репутация.

През последните години СЗО е насочила вниманието си към аспартама и е стигнала до извода, че той е изключително вреден за организма. И по-точно, че вероятно е канцерогенен за хората. Все още решението не е обявено официално, но предстои да стане факт.

Международната агенция за изследване на рака (IARC) на СЗО написа в свое изявление: „IARC оцени потенциалния канцерогенен ефект на аспартама (идентификация на опасността)."

Според СЗО изкуственият подсладител може да е свързан с опасността от развитие на рак. Това не означава непременно, че аспартамът причинява болестта, а че има доказателства за хора, консумирали аспартам и заболели от нея.

Всъщност СЗО постави в списъка с причиняващите рак неща нощните смени и консумацията на червено месо, както и мобилните устройства.

Професор Оливър Джоунс, експерт по химия в университета RMIT в Мелбърн, каза, че „само защото нещо може да причини рак, не означава, че го прави автоматично, ако сте изложени на него“. Всичко зависи от количеството, от дозата, пише "Мирър".

Любопитното е, че всичко с етикет „диетично“, „без“ или „нискокалорично“ или „без захар“, вероятно съдържа аспартам. Известно е, че някои дъвки без захар, замразени десерти, кетчуп с намалено съдържание на захар, някои зърнени закуски и кисело мляко съдържат аспартам. Освен към храни, подсладителят се добавя и към лекарства, и хранителни добавки. Разтворимото кафе също го съдържа.

Хранителните компании използват аспартама от 80-те години на миналия век, когато диетичната индустрия започва да процъфтява.

Сега, когато влиза в черния списък, вероятно ще му бъде намерен заместител.

Вариантът е да се прибегне към естествени подсладители - например, стевия, но те също имат известни противопоказания.

Според някои проучвания съществуват доказателства, че аспартамът може да бъде свързан с повишен риск от някои видове рак като лимфом, левкемия, тумори на пикочните пътища и неврологични тумори. Предполага се също, че потенциално допринася за развитието на диабет тип 2, преждевременно раждане, бъбречна токсичност, токсично чернодробно заболяване и вредни промени в слюнчените жлези.

Досега са проведени над 600 различни научни изследвания с този подсладител. Сред най-важните са анализите, извършени през 1985 г., 1989 г., 2002 г., 2006 г., 2009 г., 2011 г. и 2013 г. по искане на Научния комитет по храните (SCF) и Европейския орган за безопасност на храните (EFSA). Реално погледнато аспартамът е безопасен в здравословните дози. Може да бъде заменен с естествени подсладители - стевия, мед, кленов сироп, агаве. Те обаче могат да доведат до повишено тегло и кариеси.

Всичко е въпрос на мярка. И на проучвания.