Почти година след появата на новия коронавирус вече знаем, че той може да нанесе тежки поражения не само на белите дробове и дихателните пътища, но и на сърцето, кръвоносните съдове, нервите, бъбреците и кожата, но и на психичното здраве.
Депресия, безсъние, страхова невроза - това са само част от дългосрочните последици, с които се борят хора, боледували от Ковид-19, категорични са учените.
Според информация на СЗО преди пандемията страните са харчели по-малко от два процента от националния си здравен бюджет за психично здраве, а сега са изправени пред проблема от невъзможността да отговорят адекватно на търсенето.
"Лишението, изолацията, загубата на доходи и страхът предизвикват психично-здравни състояния или изострят съществуващите... Много хора може да са изправени пред повишени нива на употреба на алкохол и наркотици, безсъние и безпокойство“, се посочва в изявлението на агенцията.
30% от страните съобщават за някои смущения в осигуряването на услуги, свързани с психичното здраве и доставките на лекарства за хора с разстройства. Причината - увеличеното търсене на такива, уточнява организацията.
И напълно разбираемо. Заради предприетите строги мерки в борбата срещу коронавируса превантивните услуги бяха силно засегнати. От друга страна ограниченията за пътуване възпрепятстваха достъпа на пациентите до така важни за тях здравни заведения.
Отделно от това - почти ежечасните стряскащи новини около Ковид-19 за увеличаващия се брой на заразени и починали, за издъхващата здравна система, за върнати болни, за недостига на медицински персонал, успяха да всеят смут сред обществата в страните по света, в това число и у нас.
Днес резултатъ е повече от ясен. Най-пренебрегнато в кризата се оказва именно психичното здраве, а проучване, проведено между юни и август, разкрива сериозни смущения в услугите на цели 93 държави!
Докато 83% от анкетираните 130 държави са включили психичното здраве в своите планове за отговор на пандемията от коронавирус, само 17 процента действително са определили пълното необходимо финансиране, се казва още в съобщението.
Ето защо СЗО алармира, че спешно са нужни колкото се може повече данни за ефекта на COVID-19 върху здравето на мозъка, подчертавайки, че изследвания от този тип се провеждат в по-малко от 10 държави.
А последните такива наистина са тревожни...
През юли британски невролози съобщиха шокиращата новина, че SARS-CoV-2 може да предизвика тежки увреждания на мозъка и централната нервна система, парализи, психози и мозъчни удари - дори и сред онези пациенти, които са прекарали лека форма на Ковид-19. Експертите твърдят също, че късните последствия от коронавируса твърде често остават неразпознати.
Според проучване на Oxford Health Biomedical Research Centre пък всеки пети, прекарал болестта, може да развие психично заболяване. Големият брой страхови неврози, депресии и безсъние се дължи най-вече на изолацията, категорични са изследователите.
Резултатите от изследването са публикувани в специализираното издание "Lancet Psychiatry".
Според тях сред 18,1% от пациентите, прекарали Ковид, е било диагностицирано психично заболяване - т.е. става дума за всеки пети. А сред 5,8% от изследваните подобно психично заболяване е било установено за първи път. За да са сигурни, че въпросните психични заболявания се дължат именно на Ковид-19, учените са сравнили данните с тези на пациенти, прекарали шест други заболявания в същия тримесечен период: грип, различни други инфекции на дихателните пътища, кожни инфекции, наличие на жлъчни камъни и камъни в пикочните пътища, както и костни фрактури. Но само сред 2,5% до 3,4% от пациентите с изброените други заболявания впоследствие са били установени психични разстройства.
До каква степен новият коронавирус действително води до неблагоприятни дълготрайни последствия за психичното здраве обаче ще разберем едва след няколко години, след поредица от проучвания, които тепърва предстои да се проведат.
Четете още: Необратимите поражения върху организма, които COVID-19 оставя след себе си