Автор
Цвета Герчева

Колко е важно да умееш да се провалиш навреме

Казват, че на 30 човек е редно да си направи малка житейска равносметка. Е, при мен явно всичко закъснява, та затова голямото осмисляне на живота дойде на Христовата възраст от 33.

Случи се в една мъглива нощ в края на миналия декември. Аз стоях по халат пред прозореца в спалнята и се чудех - да го отворя ли, или да не. Това бе дилема почти като по Шекспир, но с елементи на мръсен софийски въздух и тъга по детството в полите на Витоша.
Казват, че голямата равносметка се случва, когато най-малко я очакваш. Е, мен ме завари пред затворения прозорец, докато си мислех: по добре да не отварям - навън въздухът е ужасен.

Историята се случва в приказен апартамент на столичната улица "Сан Стефано", точно до Докторската градинка. Когато решиш, че е по-добре да не отваряш прозореца, защото навън е по-мръсно, отколкото в помещението, време е да направиш нещо.

Е, аз реших да направя пълен обратен. И месец след това вече държах в ръка ключовете от малък апартамент в полите на Рила. Любимата планина.
Сега офисът ми е на час и 20 минути от входната врата вкъщи. Но има едно голямо ОБАЧЕ. Говоря за истинския рестарт, от който имах нужда. Научих един важен урок, който вярвам, ми се случи навреме. И той се състоя в това да намирам повече време за малките неща. За живота, който тече далеч от големия град. И с тъга осъзнах колко много са ми взели жълтите павета и колко малко са ми дали.


Защото сега живея в хармония с природата. Тази година не пропуснах горите от цъфнали сливи край Бели Искър. Успях да вдъхна от аромата на пролетта, който се носи от поляната край верандата ми. Да видя приказната метаморфоза на цветния килим с билки, които сякаш по график се редуват да цъфтят една след друга. Да се прибирам с няколко манатарки за вечеря след разходка с кучетата. Да излизам сутрин да храня с моркови конете, които пасат наоколо. Да видя как се ражда животът.

Да чуя тихия скимтеж на сърните, елени да ми минават път вечер, когато се прибирам след работа, да намеря бебе зайче и да го върна в хралупата при майка му...
Природата ми даде шанс да се насладя на цветовете. На лилавите минзухари, на мъгливите сутрини с роса и скреж на сребърни кристали, на планинските преспи сняг и зелената трева по склоновете, на Омайничето (оная специална магична билка за любов), което цъфти край потоците напролет, на пищната есен с купите сено, на дивите ягоди, които ухаят на детство, когато слънцето напече плодовете им...


Планината ми дава живи истории за живия живот, носи ми аромат на диви къпини и мащерка, и никога, ама никога не се чудя дали да проветря спалнята си. Животът в полите на Рила ме научи, че все още има истински хора, че едно "Добро утро" от овчарите, които тръгват на зазоряване към поляните, може да те усмихне повече, отколкото 100 поста с нестандартни снимки в социалните мрежи.
И ... планината ме научи, че ако сутрин изчакам съседите да издоят млякото, ако помоля за пресни картофи, които виреят край диви ниви с гледка към Мусала, животът ми може да бъде по-вкусен.


Да рестартирам живота си, като сменя Докторската градина с гледката към Мальовица, беше най-доброто решение, което съм вземала някога. И не беше трудно. Пълният рестарт в живота често се случва лесно, естествено, безболезнено. Като решение, което смяташ, че ще бъде много трудно, но се оказва по-лесно от всичко до момента. Защото никога не е късно да рестартираш живота си.


И понеже ние в Woman.bg винаги сме харесвали истинските истории, създадохме за вас един специален проект, който нарекохме "Мисия Рестарт". Той е вдъхновен от смелите хора, които взимат смели решения

С него искаме да ви мотивираме да търсите “трудните” пътеки в живота си и да не се страхувате да подложите чувствата и емоциите си на пълен рестарт. В рамките на тази специална "Мисия Рестарт" ще ви срещнем с хора, претърпели пълна промяна в живота си. Напуснали високи ръководни постове, загърбили високите си заплати и лъскави кабинети в търсене на истината за живота, в дирене на щастието и на онези моменти, които ги карат да бъдат щастливи.

И така - аз ви разказах за моя рестарт. Не само защото, когато преобърнеш живота си, имаш нужда да споделяш това. Правя го, за да ви мотивирам. Планината ме научи на милост. На милост към мен самата. Планината ми показа, че съм била жестока, а не съм го осъзнавала.
Защото е много важно да умееш да се проваляш навреме. Запомнете това.

*Следете следващите на истории, в които ще ви разкажем как и други хора са успели да рестартират живота си.

Съветът на Woman.bg:

Да рестартираш живота си не е мисия невъзможна. Щом един човек е успял да преобърне съдбата си, значи можеш и ти.
Довери се на инстинкта си и помни - винаги можеш да се рестартираш.
А когато имаш нужда от подкрепа, заложи на Рестарта: хранителната добавка, която подобрява настроението и премахва чувството за тревожност.
Рестартът е в твоите ръце. Кога започваш?

(в материала има продуктово позициониране)