Автор
Люблена Папазова

Елена плаче за първи път в "Ергенът": Прибирам се сама

Въпреки че бе сигурна в победата, Елена финишира на второ място във финала на „Ергенът“, след като Евгени Генчев избра да предложи брак на Валерия. „През изминалите три месеца си казахме толкова много неща – имам чувството, че се докоснах само до малка част от необятната ти дълбочина. Изумен съм от интелекта ти, от спокойствието и зрелостта ти, от богатата ти личност. Всичко, което казваш и правиш, излъчва класа. Най-много от всичко обаче се привързах към доброто ти сърце, към човещината и добротата ти. Всичко, което си направила за твоите близки, е извънземно. Искам да знаеш, че всяка моя среща с теб беше по-необикновена от предишната.

View post on Instagram
 

Всеки наш разговор беше перфектното изживяване – с теб никога не ми беше скучно! Ти спечели моето сърце, спечели и сърцата на близките ми! Елена, дойдох тук, за да се влюбя, и това наистина се случи!“, започна емоционалната си реч Генчев, с която предизвика сълзи от щастие в очите на Елена. След това обаче виртуозът призна, че сърцето му принадлежи на друга: „Елена, искам да знаеш, че ти си перфектната жена, просто не съм сигурен дали си перфектната жена за мен. Ти наистина, наистина, наистина си невероятна жена, но аз трябва да следвам сърцето си и съм сигурен, че ме разбираш“.

„Така трябва, Евгени! Благодаря ти, че ми показа какво е да обичаш така, както не съм си и представяла! Ти ми показа, че това, за което съм мечтала, всъщност има и материално физическо изражение – и аз ще го следвам и ще го търся. Благодаря ти за това приключение! Радвам се, че си открил любовта! Знам, че ще направя някого много щастлива – не се и съмнявам в това. Попътен вятър!“, бяха последните думи на редакторката, преди да се раздели с Евгени завинаги.

Елена не скри разочарованието си от финалния избор на Евгени и за пръв път не сдържа сълзите си: „Ще се прибера сама, но ще знам, че съм опитала и съм намерила любовта, нищо, че не е споделена. Много повече се радвам, че стигнах до тук по този начин, с разбито сърце, отколкото да си тръгна, стояла в ъгъла, скрита, неспособна да рискува. Така е понякога – като рискуваш, залогът е много голям и не винаги печелиш. Аз поне знам от тук нататък, че това, за което копнея, е възможно. Не съм предполагала, че мога да изпитвам толкова много любов дори към човек, който в крайна сметка ще ми вземе щастието“.