Съвременните градове са истинско чудо на човешката инженерна мисъл. Хората са създали редица удивителни архитектурни паметници и впечатляващи храмове, дворци и други сгради.

По този начин човекът затвърждава титлата си „венец на творението“. Но природата понякога му напомня кой всъщност командва парада на тази планета. Представяме ви няколко града, които някога са били оживени селища, а сега за покрити изцяло от вода.

1. Руините на цивилизация Дян

Четете още: 6 ефекта, създадени от природата

През 2001 г. екип археолози проучва китайското езеро Фушиан и открива на дъното му огромен брой сгради и постройки. Сред местните жители отдавна се носели слухове за призрачен град, който в тихо време може да се види в дълбините. И слуховете се оправдали.

В езерото са открити цели улици, павиран с каменни плочи. Общата площ на руините е около 6.5 км². Намерените в подводния град парчета от глинени съдове са били подложени на радиовъглероден анализ, за да установят археолозите времето, в което градът е бил потопен – приблизително преди 1750 години. Езерната вода е запазила учудващо добре развалините. Учените твърдят, че градът е бил част от цивилизацията Дян, която не отстъпвала по ниво на развитие на Древен Египет.

2. Айдум и морето – кой кого?

Четете още: Най-необичайните острови в света

В северозападна Германия има област, наречена Ватово море – поредица плитчини, запълвани от водата на Северно море. Отделени са от сушата от веригата на Северно-Фризките острови, които бързо се разрушават под влияние на приливните и отливните вълни.

На няколкостотин метра от настоящата брегова линия при отлив могат да се видят руините на селището Айдум. Смята се, че хората са започнали да застрояват мястото през ХІV в.. Северното море обаче неумолимо напредвало към сушата, причинявайки постоянни наводнения и разрушения.

Така продължавало до 1436 г., когато на деня на Вси светии станало най-ужасното наводнение в района, причинило смъртта на 180 души. Оцелелите решили да се преместят да живеят на възвишението, където сега е разположен град Вестерланд. Но руините на Айдум продължават на всеки отлив да ни напомнят за безстрашието и безумието на фризите, решили да се преборят със Северно море.

3. Древният град Олус

Крит в древността е бил един от центровете на човешката цивилизация, влиянието му се разпространявало далеч извън пределите на самия остров. Някои от критските селища обаче потънали под водата в резултат на ерозията и многобройните земетресения. Сега на острова се стичат стотици туристи, желаещи да се гмурнат с акваланг в потопените руини.

Сред подводните забележителности е и градът-държава Олус – някога процъфтяващ мегаполис с население до 40 хиляди жители. Наред с други големи гръцки градове, Олус се отличавал с високо ниво на развитие на промишлеността и търговията. Пътешествениците и гостите на града се поразявали на прекрасната архитектура. Но градът имал един недостатък – почти всички сгради били построени в опасна близост до морето и стояли върху пясък, а не върху варовикова скала като много други критски градове.

През ІІ в. от Н. е. старано земетресение, което потопило Олус почти напълно под водата. Днес руините са достъпни само за водолази, които могат буквално да се потопят в атмосферата на античната история.

4. Замъкът Лис-Хелиг

Според легендата през VІ в. от Н. е. именитият валийски управник Хелиг Гланог издигнал в северен Уелс масивен замък, включвайки залива Конви във владенията си. След приключване на стоежа сградата била атакувана от ужасна буря и морето бързо наводнило околните земи – изглежда природата била против земевладелските амбиции на Хелиг.

Сега вместо замък виждаме един скалист хребет, подаващ се от водата на около 3 км. от брега. Наречен е Лис-Хелиг, макар много археолози да твърдят, че хребетът е от естествен произход.

Наскоро водолази откриха край хребета стена, явно създадена от човешка ръка. Проучванията й показват, че е напълно възможно тя да е била издигната през VІ в., така че легендата може да се окаже истина.

5. Заливът Мулифануа

Днес Мулифануа е малко селце в северозападната част на Уполу – един от островите на Самоа.

През 70-те години започнали да се строят съоръжения за линията фериботи, свързваща Мулифануа с древната Салелелога на съседния остров Савай. Работниците открили на морското дъно хиляди парчета керамика, което привлякло вниманието на археолозите. При последвалите разкопки се установило, че на това място някога се е намирало едно от най-големите селища на народа лапита.

Лапита населявали множество острови в Микронезия и Полинезия, цивилизацията им била една от най-напредналите в региона и се отличавала с много развита култура.

Градът, открит на дъното на залива Мулифануа е наистина уникален – керамичните парчета датират от 800 г. пр. Н. е., което показва, че лапита са били много по-напреднали от останалите племена в региона. Това е най-древното селище на лапита, открито до днес.

6. Фея – цял град на пясъка

Ако сте учили антична история, със сигурност знаете за Пелопонеската война, в която Атина и градовете на Пелопонеския съюз се сражавали близо 30 години. Конфликтът възникнал през V в. пр. Н. е. и обхванал територията на Егейско море и северното Средиземноморие. Един от ключовите градове в района бил Фея – в него войските на Атина си правили почивки и се снабдявали с продоволствия.

Фея обаче не оцелял до края на войната – мощно земетресение на западното крайбрежие на Гърция потопило града на 5 метра под морското равнище. Градът останал идеално запазен под водата до 1911 г., когато започнали разкопките му. Вече повече от век археолозите изучават руините, за да получат по-ясна представа за събитията от времената на Пелопонеската война.

7. Итил – смес от три култури

Този полу-митичен град според историците е бил столица на Хазарския коганат от VІІІ до Х в. В арабски източници градът се споменава като Хамлидж. Той бил един от основните пунктове за почивка по Пътя ня коприната. Многобройните кервани и пътешественици превърнали Итил в гигантски културно-религиозен център, събиращ в едно християни, евреи и мюсюлмани.

Киевският княз Святослав сложил край на разцвета на Итил, разграбвайки богатия град и разрушавайки го почти до основи. След това Итил останал забравен за векове. Сигурно все още щеше да фигурира само по страниците на древните арабски книги, ако през 2008 г. руският учен Дмитрий Василиев не беше намерил край северния бряг на Каспийско море руини от VІІІ в. Предполага се, че от ас останките на някогашния Итил. Историците търсят потвърждение на това, търсейки описания на Итил в хазарски писмени паметници.

8. Рунгхолт — град, погълнат от Северно море

Още от древността морските води постепенно завземат сушата. Обикновено това става бавно – морето малко по малко разрушава островите и континентите, без дори да забелязваме настъплението му. Но понякога прави неочаквани резки атаки, в резултат на които цял един остров може внезапно да се окаже под водата.

Точно това се случило на остров Щранд, разположен някога в Северно море. Големият остров с издигнатия на него град Рунгхолт станал жертва на легендарния югозападен атлантически ураган Гьоте-Мандренке, минал през териториите на Германия, Англия и Холандия на 16 януари 1362 г. Ужасната буря станала причина за смъртта на около 25 хиляди души и изтрила от лицето на земята много села и няколко града. Археолози и любители търсят изчезналия Рунгхолт от стотици години, но засега са открили само малобройни артефакти от онези времена. самият град, както и островът, са изчезнали.

9. Фанагория – Древна Гърция в Русия

По време на разцвета на древногръцката цивилизация, предприемчивите гърци стигали почти навсякъде. империята им включвала и няколко десетки селища по северното крайбрежие на Черно море, което днес си поделят Русия, Румъния, България и Украйна. Най-големият от тези пристанищни градове е Фанагория, разположен на Таманския полуостров.

Градът е имал интересна история и е преживял много събития – няколко войни, нашествие на понтийския цар Митридат VІ Евпатор и небивал разцвет като втора столица на Боспорското царство. Но Черно море погубило Фанагория – в началото на Х в. жителите напуснали града заради повишеното ниво на водата и опасността от наводнение. Днес археолозите откриват все нови и нови свидетелства за някогашното величие на този град. Говори се, че под водата и пясъка, покриващи Фанагория, се таят несметни богатства.

10. Сефтинге — пазете градовете си

Древният холандски град Сефтинге има трагична и поучителна история. През ХІІІ в. обширните блата около него били пресушени, за да се развие в района им животновъдство и земеделие. Сефтинге процъфтява няколко десетки години, поразявайки пътниците и търговците с плодородните си земи. Но Наводнението на Вси светии от 1570 г. сложило край на това – наред с градовете Егмонд и Берген-оп-Зом Сефтинге понесъл основния удар на стихията.

Учудващо е, че водата е унищожила напълно земеделските площи около града, но е оставила самия него доста запазен. Бил погубен от самите холандци, които по време на 80-годишната война с Испания разрушили няколко бента и по този начин превърнали местността в тресавище с площ около 4 хил. хектара. Блатото погълнало града.

Няколкото опита Сефтинге да се пресуши останали неуспешни. Сега градът е само примамка за туристите, като самостоятелните разходки по наводнените руини са забранени – в някои участъци при прилив водата може да се вдигне с няколко метра за броени минути. Посетителите винаги са съпроводени от опитен гид.