Светът е пълен с впечатляващи паметници на природното великолепие – пърстроцветни дъги, живописни залези и др.

Природата винаги успява да изненада дори и най-запалените любители на отдиха на открито – стига да имат късмета да се озоват на нужното място в нужното време.

1. Огненият водопад (Национален парк Йосемити, САЩ)

Четете още: Най-необичайните острови в света (Част 2)

Не, това не е лава – така щеше да е твърде просто. Водопадът „Конска опашка“ (Horsetail Fall) започва да свети всеки февруари – в продължение на две седмици слънчевите лъчи го огряват под такъв ъгъл, че водопадът изглежда като изтъкан от огън. Това явление често бива наричано „огнепад“. Обикновено може да се наблюдава само в продължение на десетина минути по залез слънце, и то ако на небето няма облаци.

Изключително трудно е да се запечата на снимка огненият водопад. Въпреки това са направени стотици снимки, някои от които са фалшиви. В продължение на почти сто години (от 1872 до 1968 г.) в Йосемити са се събирали групи хора, които палели огромна клада и после хвърляли горящите въглени от скалата Glacier Point.

Охраната на националния парк в крайна сметка помолила хората да преустановят тази практика. Защо ли? Че какво лошо има човек да хвърля горещи въглени от някаква скала? Както и да е, сега ще можете да се насладите на гледката на огнения водопад само тогава, когато слънчевите лъчи танцуват по водата.

2. Чудото на Моисей (Южна Корея)

Четете още: Корейски тайни на красотата

Когато корейците говорят за „чудото на Моисей“, те имат предвид един кратък период през пролетта, когато хората могат да се разходят по крайбрежните води на един малък южнокорейски остров. Да се разходят по морето!

Приблизително два пъти годишно в периода между март и юни крайбрежната линия на Жълто море се оголва заради действието на приливните сили. Там, където доскоро е имало море, се появява ивица суша с дължина около 3 километра. Тя свързва островите Джиндо и Модо. Проходът е широк около 40 м. и остава открит само за около час. През това време хиляди туристи се възползват от рядката възможност да минат през морето.

На остров Джиндо ежегодно се провежда четиридневен фестивал, посветен на това събитие. „Чудото на Моисей“ е наречено така в чест на аналогичното събитие, описано в Библията. Моисей накарал водите на Червено море да се отдръпнат. Може да се каже, че християнството непряко е повлияло добре на туризма в Южна Корея.

Корейците си имат своя история за произхода на феномена. Според нея някога на остров Джиндо се били развъдили стотици кръвожадни тигри. Жителите на острова избягали на Модо, предполагайки, че там тигри няма. На острова останала само една стара жена, забравена от всички. Тя се молила на Бога на Моретата да й открие път, по който и тя да отиде на Модо. Той чул молитвата й и та се спасила. Можем да предположим обаче, че Богът на Моретата е имал доста специфично чувство за хумор или пък не е бил достатъчно запознат с местната флора и фауна. Защото тигрите нямат ни най-малкия страх от вода.

3. Цветната река (Колумбия)

Четете още: Най-красивите птици на планетата

През по-голямата част от годината река Каньо Кристалис в Колумбия е най-обикновена – с чиста и прозрачна вода и покрито със зелен мъх дъно. Красива е, но не представлява нищо особено. През краткия период от септември до ноември обаче реката изглежда коренно различно.

Топлината и слънцето през есента карат мъха да разцъфти в немислими цветове като причудлив килим. Каньо Кристалис придобива толкова впечатляващ колорит, че местните отдавна вече я наричат „реката, идваща от Рая“. За да видите това великолепие ще трябва да изминете дълъг път – да пристигнете в колумбийското градче Ла Макарена, после да пътувате с лодка, а накрая да отидете до брега на реката пеша по горски пътеки.

4. Розовеещи по залез планински хребети (Италия)

Четете още: Хиляда дни в Тоскана

Доломитите н североизточна Италия имат уникалното свойство да порозовяват под лъчите на залязващото слънце. Местните наричат това явление Енросадира (Enrosadira), което в буквален превод означава „да стане розово“. Всяка вечер западните склонове на планинските зъбери се обагрят в топли цветове – от яркожълто до тъмночервено или виолетово.

Този ефект е възможен благодарение на необичайния състав на скалата – върховете в Доломитите са съставени от останки на древни морски животни и магма от вулканични изригвания.

Феноменът изглежда най-впечатляващо през лятото, така че ако ще планирате пътуване до Италия през тази година – сега е моментът.

5. Кристално чисто наводнение (Австрия)

Четете още: Халщат – китайско копие на австрийско градче

Зеленото езеро в Австрия представлява нещо повече от обикновен водоем, криещ се в средата на планинския масив Хохшваб. През по-голямата част от годината дълбочината на езерото не надвишава два метра и то е заобиколено от трева и зеленина. Край него има и пешеходни пътеки, правещи мястото идеално за туризъм.

Пейзажът обаче е такъв само през зимата, докато снегът си лежи кротко по планинските склонове. През лятото снегът се стопява и огромно количество вода се спуска в езерната долина, създавайки невероятен Воден свят.

Сега дълбочината на обновеното Зелено езеро достига около 12 метра, а водата в него е толкова чиста, че само по леките вълнички от вятъра ще разберете, че пътеките и растенията се намират под водата. Пейките и мостовете изглеждат като играчки в аквариум.

За хората наводненията обикновено са катастрофа, но тук бедствието се възприема като благо. През лятото тук се стичат стотици туристи, най-вече гмуркачи. И наистина е много интересно човек да види под водата пейзажи, каквито е свикнал да вижда само на сушата. Езерото достига максимална дълбочина към средата на лятото.

6. „Сутрешна слава“ (Австралия)

Четете още: Най-шантавите туристически оплаквания

Облаците обикновено са доста скучни – просто скупчвания пара, които по цял ден обикалят по небето. Но в Австралия това не е точно така. Там често могат да се видят едни неистина необикновени облаци - „сутрешната слава“ или „morning glory”.

Тези облаци са съставени от дълги тръбовидни скупчвания водна пара и понякога достигат дължина от 1000 километра (да, хиляда!) и височина до 300 метра. На повечето места по света такива облаци се срещат крайно рядко. В залива Карпентария обаче тези облаци се виждат едва ли не всеки ден през сухия сезон от август до ноември. При това в района постоянно дежурят пилоти, които са готови срещу определена сума да разходят туристите със самолет да видят спиращата дъха гледка. При издигането на самолета въздухът от долната част от облака се надига и се образуват красиви турбулентни завихряния.