Миналата седмица ви показахме 5 любопитни острова, за началото на тази сме ви подготвили още 5 изключителни места.

Нека ги разгледаме заедно:

Мадагаскар

Четете още: Червеният остров на лемурите - Мадагаскар

Мадагаскар е четвъртият по големина остров на Земята. Тази бедна страна е бивша френска колония, преживяла пред 2009 г. разрушителен преврат. Но все така си остава едно от най-прекрасните местенца на Земята. Мадагаскар се отделил от Африка приблизително преди 165 млн. години, а растенията и животните на него се развивали независимо от континенталните си събратя. В резултат на това се стигнало до уникално еволюционно явление – около 90 % от флората и фауната на острова не се среща никъде повече на планетата.

Преди преврата хиляди еко-туристи идвали на Мадагаскар, за да видят необичайната му красота с очите си. За жалост политическата обстановка и бедността на местните жители са нанесли сериозни щети на дивата природа тук. Горите се изсичат незаконно, шарените хамелеони, пухкавите лемури и махагонът са изключително популярни на местния черен пазар. Природозащитниците се надяват след стабилизиране на страната да защитят националните паркове от бракониерите и дървосекачите.

Алкатрас, САЩ

Четете още: Франкенщайн - един от най-мистичните замъци

Малко американски острови са си спечелили толкова лоша слава като Алкатрас – тази малка скала в средата на залива на Сан Франсиско. Испанският изследовател Хуан Мануел де Аяла за пръв път забелязал острова през 1775 г. и му дал името Исла де Лос Алкатрасес („островът на пеликаните“) заради огромното количество пеликани, гнездящи на острова. Скалата останала непокътната до 1853 г., когато армията на САЩ построила тук своя крепост за отбрана на залива. Сградата била използвана понякога и като затвор. През 1934 г. армията окончателно прехвърлила собствеността на Федералното бюро по затворите, което превърнало крепостта в един от най-известните затвори в страната. На Алкатрас са „лежали“ хиляди известни убийци и престъпници, сред които Ал Капоне и Мики Коен. През 1963 г. затворът на острова бил закрит.

Алкатрас е заслужил мястото си в американската култура с превземането му от индианците, които останали на него от 20 ноември 1969 г. до 11 юни 1971 г.. Това била третата и последна акция на политически активисти, искащи да получат права над острова и да решат проблемите на коренното население на континента. Последните протестиращи били откарани насила от острова през 1971 г., но усилията им изиграли важна роля в преустановяването на политиката на САЩ за асимилиране на индианците.

Хашима, Япония

Четете още: Цъфтящите градини на Хокайдо

Остров Хашима се намира приблизително на 15 км. югозападно от Нагасаки и неслучайно е включен в нашата класация. Обявен преди за най-гъсто населената територия в света, островът приютявал 5259 души на квадратен километър. Сега този оазис на минно-добивната промишленост е напълно изоставен.

Четете още: Остров Антигуа

Японците започнали да разработват Хашима, когато в земите му били открити находища на въглища. Първата шахта била построена от семейство Фукахори, а през 1887 г. била продадена на корпорация „Мицубиши“ за 100 хил. йени. През 1959 г. населението на Хашима достигнало връхната си граница, но в края на 60-те години островът започнал да запада. Тогава петролът изместил въглищата като основен енергетичен ресурс на Япония. Въглищните мини на Хашима обаче продължили да съществуват до 20 яприл 1974 г..

Въпреки че островът все така не е заселен, а „Мицубиши“ е преустановила програмата си по развитието му, празните сгради стоят като неми свидетели на бившия разцвет на острова.

Повеглия, Италия

Четете още: Гривна с талисмани разказва история

Смята се, че остров Повеглия е едно от най-често посещаваните от призраци места на Земята. Ако сте запознати с историята му, няма да се учудите. Разположен в южната част на Венецианската лагуна между Венеция и остров Лидо, Повеглия започнал да се заселва още през 421 г. от хората, бягащи от нашествениците на континента. През 1348 г. жителите напуснали острова, спасявайки се от вихрещата се във Венеция чума.

Четете още: Хиляда дни в Тоскана

Както и много други необитаеми острови, Повеглия се е използвал като карантинна зона за жертвите на заразни болести. Много от тях били изгорени на острова след смъртта си в огромни клади. Мрачното минало е обгърнало острова с легенди, жителите на съседните селища го намразили. В началото на ХІХ в. Наполеон се възползвал умело от това, криейки на острова барут и оръжия.

Повеглия станал още по-зловещ, след като в края на ХІХ в. тук започнали да изпращат психически болни хора. Според легендата един от лекарите от лечебницата през 30-те години на ХХ в. си правил странни експерименти с пациентите, след което се хвърлил от камбанарията до болницата. Последното учреждение, заело старата сграда на лечебницата на острова, било частен санаториум. Той обаче бил закрит през 1975 г.. Оттогава насам хората изоставили острова, но се носят слухове, че понякога от него се носи звън на камбани.

Великденскя остров

Четете още: Най-големите и интересни аквариуми в света

Гигантските каменни статуи с височина до 3 етажа не са могли да възникнат сами или да дойдат на острова отнякъде. Как точно аборигените от Великденския остров, ползвайки оръдия от камък, корал и кост, са успели да изваят тези величествени фигури? Светът все още не е намерил отговора откак холандският пътешественик Якоб Рогевен е акостирал на острова - на Великден 5 април 1772 г..

XVI век бил време на разцвет за острова – тогава били издигнати и тези монументални скулптури, които все така му носят слава. Древните строители наричали тези статуи „моаи“, а каменните им постаменти - „аху“. Вторите били изрязани от камък, добит във вулканичния кратер Рано-Рараку в източната част на острова. Статуите са със средна височина 4 метра и всяка една от тях тежи около 14 тона.

Четете още: Жажда за спокойствие: Остров Капри

На Великденския остров има общо 887 моаи, от които 397 са останали в кратера, 92 са паднали при транспортиране от кариерата и едва 288 са успешно издигнати върху своите „аху“. Има редица предположения за това как древните каменоделци са доставяли статуите до нужните места – с шейни, търкаляйки ги върху трупи или дори с помощта на извънземни. Точната техника обаче все така не е известна на учените.