За последните няколко години ни напуснаха музикални колоси като Дейвид Боуи, Принс, Скот Уейланд, Ейми Уайнхаус, Леми Килмистър, Крис Корнел, Честър Бенингтън и редица други. Преди тях, през 90-те починаха редица други, сред които Кърт Кобейн, Лейн Стейли и Майкъл Хътчънс. И Фарук Булсара. Музикантът си отива на 24 ноември, на едва 45-годишна възраст. Може би го познавате по-добре като Фреди Меркюри. Още преди началото на титаничната група Queen (които имахме възможността да видим на българска земя, макар и с Адам Ламбърт като фронтмен) той налага "Фреди" вместо "Фарук", а след многократните добронамерени шеги, че е като "направен от живак" на сцената (mercury от англ. - живак), вече притежава цяло "ново" име. Поводът да си спомним за него днес е рождената му дата - 5-и септември, 1946 г.

Фреди Меркюри не умира от СПИН. Фреди Меркюри не умира от бронхопневмония, а вследствие на синдрома на придобита имунна недостатъчност това довежда до леталния му край. Фреди Меркюри всъщност не умира. Защото е безсмъртен.

Много медии са писали, че легендарният фронтмен е бил умишлено заразен от американското правителство с рядка форма на хепатит (под формата на мнима ваксина), а в съдържанието ан спринцовката всъщност съвсем умишлено била поставена бомбата с часовников механизъм СПИН. И, разбира се, следват множество спекулации - фактът, че Фреди бил геой е накарал представители на някое правителство да го "заличат"; заболяването било съвсем друго, но принудили музиканта да направи изявление, че е болен именно от СПИН (той умира ден след изявлението си пред медиите); още тогава е съществувал лек срещу коварната болест, но такъв му бил отказан, за да бъде смъртта му "за назидание на всички разюздани рок-звезди". И т.н., и т.н.

Официалната версия е: СПИН уби последната огромна рок-звезда. В сп. Kerrang журналист преди десетилетия заявява "Нищо значимо не се е случвало в рок-музиката след Led Zeppelin", но след време сам се поправя: "Всъщност само Queen".

Можем да си говорим за титаничната и многопластова "Bohemian Rhapsody". Можем да гледаме с насълзени очи клиповете на "Who Wants To Live Forever" и "The Show Must Go On", където виждаме залеза на един безспорен музикален титан. Можем да коментираме огромната любов на Фреди към няколкото му котки, връзките му с мъже и жени, възможния му флирт с Дейвид Боуи (в интимен план, а не само в изключителното "Under Pressure"), поведението и костюмите му на сцената, соловите му изпълнения, символиката на името на групата, допълнителните му зъби (роден е с 34 зъба, което променя по уникален начин резонаторното пространство в устната му кухина), парчето "дописано" след смъртта му "You Don't Fool Me"... Но това няма да върне Фреди.

Можем да слушаме неговата музика. Можем да го помним с неповторимата му харизма. И никога няма да спрем да слушаме твоята музика, Фреди Меркюри. И благодарим!