Орхан Памук е роден на днешната дата - 7 юни 1952 г. в Истанбул. Завършва Робърт колеж, по това време вече средно училище, след което учи архитектура в Истанбулския технически университет. Занимава се основно с писане.

Завършва журналистика в Истанбулския университет през 1977 г., а от 1985 г. до 1988 г. посещава Колумбийския университет в Ню Йорк и Университета на Айова. През 1982 г. се жени за Айлин Тюрегюн, с която имат дъщеря на име Рюя, но последва развод през 2001 г.

Втората му съпруга - Аслъ Акяваш, е известна в турската медицинска общност с усилията си за институционалното организиране на здравния туризъм в Турция. Тя е завършила Босфорския университет в Истанбул и програма в сферата на маркетинга в Университета на Калифорния през 2002 г.

Книгите на Памук са преведени на над 60 езика и са издадени в повече от 2 милиона екземпляра в цял свят.

На 12 октомври 2006 г. е награден с Нобеловата награда за литература.

В романите си Памук се опитва да съчетае традициите на европейската литература и османската изящна словесност. Подчертан е интересът му към османската култура, сблъсъкът и взаимодействията между „източно“ и „западно“ са основната тема в „Името ми е червен“ и „Бялата крепост“. И двете книги са преведени на български.

Ето някои популярни цитати на Памук:

"Когато човек е щастлив, той не знае, че е щастлив."

"Не забелязах щастието не защото исках да се спася, а защото се страхувах да го загубя."

"Искам Бог, пред когото не трябва да събувам обувките си, не трябва да коленича и да целувам нечия ръка. Бог, който ще разбере моята самота."

"...ако не мечтаеш, времето не се движи."

"Да правиш това, което е правилно, не винаги те прави щастлив човек!"

"Ка беше един от моралистите, които се убедиха, че най-голямото щастие идва при някой, който не прави нищо за щастието преднамерено."

"Да четеш означава да се гледаш в огледалото; онези, които могат да прочетат мистерията на огледалото, влизат в огледалото, а тези, които нямат представа за мистерията на буквите, виждат само баналното отражение на лицата си."

"Единственият начин човек да стане себе си, е да стане различен, да се изгуби в историите на друг."

"В крайна сметка хората не се нуждаят от рисувани усмивки, а от истинско щастие, щастие в живота. Художниците знаят това, но не могат да ни изобразят и да ни предложат вместо щастие в живота, щастието на съзерцанието."

"Случва се и човек да знае как да стане щастлив, но все още не успява..."

"Бих искал да знам дали любовта прави хората глупави или само глупаци се влюбват?"

"Отделно бедните може да са симпатични, но когато цялата нация е бедна, целият свят на първо място смята, че тази нация е глупава, без глава, мързелива, мръсна и неумела."

"Възлюбената жена трябва да бъде оценена навреме, синко, преди да е станало твърде късно."

"Кучетата говорят - но само с тези, които умеят да слушат."

"Оказва се, за да видите как се е променил светът, достатъчно е да разберете, че вие сами сте станали различен човек."

"Говорейки по телефона, двама души в противоположните краища на жицата могат да се превърнат в напълно различни хора."

*Ка е турски поет. (бел.ред.)