За него Антъни Хопкинс казва: „Най-добрият начин да се опише Ръсел е акула, която нервно обикаля наоколо. Той е свадлив. Спори с режисьора през цялото време. Не го познавам толкова добре, но наистина го харесвам, защото има топки, има кураж, мачо е. Минава през периода си на лошо момче, но като цяло е страхотен човек.“

Актьорът винаги е отказвал да се подчинява на холивудските правила. Всъщност той винаги е бил по-различен от своите колеги. Живее в ранчо, не обича публичните събития и лъскавите помпозни партита. Непокорен, харизматичен, талантлив, чаровен, мил и много, много секси. Такъв е той - днешният ни рожденик - неподражаемият Ръсел Кроу.

Бъдещата кинозвезда се ражда на 7 април 1964 г. в Уелингтън, Норт Айлънд, Нова Зеландия, в артистична среда. Първите си стъпки в актьорската вселена прави едва 6-годишен, когато се снима за австралийски сериал.

Като младеж Ръсел се подвизава в няколко рок банди. Той е на 18 години, когато заминава за Австралия, твърдо решен да се отдаде на актьорската си страст. Година след като се установява на континента, чаровният новозеландец е избран за певец и танцьор в австралийската версия на спектакъла "Брилянтин".

Дебютният филм на Ръсел Кроу е романтичната драма "The Crossing". На снимачната площадка на филма среща жената, за която по-късно ще се ожени – Даниел Спенсър. През 1991 г. Кроу участва в "Proof", а за ролята си получава награда от Австралийската филмова академия. Но безспорно най-силното му изпълнение за този период е в "Ромпър стомпър" (1992) на Джефри Райт. И тъй като Кроу никога не е спирал да се занимава с музика, решава, че моментът е настъпил, и създава групата "30 Odd Foot of Grunts", с която има записани няколко албума, но не постига успех.

Постепенно се налага в Австралия, но и акулите в Холивуд вече са насочили обонянието си към него. До края на 90-е Кроу се снима в "Бърз или мъртъв" (1995) с режисьор Сам Рейми и "Поверително от Ел Ей" на Къртис Хенсън, където си партнира с Кевин Спейси, Гай Пиърс, Ким Бейсинджър, Дани де Вито и др. Краят на десетилетието ще се окаже тоталният трамплин за кариерата на Ръсел. През 1999 г. австралиецът участва във "Вътрешен човек" на Майкъл Ман, заедно с Ал Пачино и Кристофър Плъмър и логично е номиниран за "Оскар", но статуетката отива при Кевин Спейси за "Американски прелести".

Началото на новото хилядолетие започва ударно за Ръсел с ролята му в "Гладиатор" - бокс офис разбивачът на Ридли Скот. Отново е номиниран за най-добра мъжка роля и този път не се намира кой да му попречи да вземе статуетката.

През 2001 г. Ръсел влиза в изумителния образ на д-р Джон Наш в "Красив ум" на Рон Хауърд, за който взима награда БАФТА за най-добро изпълнение на актьор в главна роля и "Златен глобус" в категория най-добър драматичен актьор.Две години по-късно участва в "Господар и командир" на Питър Уиър.

През 2005 г. следва поредното добро сътрудничество на Кроу с режисьора Рон Хауърд – този път в "Късметлията". През следващата година Кроу успокоява леко топката и се снима в "A Good Year" заедно с Марион Котияр, режисиран от Ридли Скот.

Продължава с още много роли, като задължително трябва да отбележим "Ной" (2014) на режисьора Дарън Аронофски, базиран на историята за Потопа и Ноевия ковчег от „Битие“.

И на финал нека да се гмурнем в съзнанието и душата на този невероятен актьор чрез неговите мисли за живота, киното и жените:

"Жал ми е за хората, които делят света на това, което им се харесва да правят, и на това, което трябва да правят. Животът е кратък, хора! Научете се да го обичате изцяло."

"Има определен процент суета, която е нездравословна в професията ми и тя засяга и двата пола. Виждате я при мъжете, които си боядисват косата, като навършат 60, преструват се, че не са побелели, правят си пластични операции и ползват слънчеви лампи."

"Нещата се променят. Няма толкова много подходящи роли, когато си на 50, така че трябва да работиш повече. Хората забравят това, достигат до определено ниво на известност и мислят, че нещата ще останат такива. Смятат, че славата е абсолютна величина, но не е. Разбираш, че остаряваш, но има роли за всякакви възрасти, стига да си готов да ги изиграеш."

"Хората ме обвиняват във високомерие. Аз не съм високомерен, а съсредоточен."

"Призлява ми от знаменитости, които се възползват от своя статут."

"Странното ми поведение е отражение на натоварената ми работа."

"Не играя шахмат с живота си!"

"Да вляза в образ на друг човек и в неговия живот е не само привилегия, но и тежка работа."

"Във войните няма победители, остават само гори от трупове. Ето за това трябва да се снима кино."

"В моя живот е настъпил такъв период, в който всеки графоман и даже неговото куче, считат за свой дълг да ми изпратят свой сценарий."

"Ако докато чета един сценарий не ми настръхне кожата, значи не е за мен."

"Да, отказах да участвам в „Матрицата“. Дори не дочетох сценария. Толкова ми беше безинтересен."

"На мен не ми харесва да се усмихвам и да стискам ръце на непознати и несимпатични на мен хора само заради това, че са шефове на крупни кино студия."

"Харесват ми злодеите – те са мотивирани."

"Журналистическите интервюта са истинско мъчение. Ако искам да изтормозя някого, ще го заключа в една стая и ще пускам нов човек при него на всеки 3 минути, за да му задава едни и същи въпроси в продължение на дни и седмици."

"Някои хора мислят, че славата дава власт, която трябва да се използва. В крайна сметка обаче парите се оказват по-силни от всичко. Аз съм известен с това, че правя филми. Да бъда звезда е просто нещастно последствие от професията ми. Навремето съществуваше нещо, наречено тайна, на което днес нямаш право."

"Критиките не ме угнетяват, похвалите не ме въодушевяват. Само се опитвам да работя на най-високото ниво, на което съм способен."