Днес легендарната българска актриса щеше да отпразнува 90-ия си рожден ден

Любимката на поколения българи, която винаги успява да ни зарази с усмивка, е родена през 1934 г. в Пловдив. Майка ѝ е от руско-украински произход и имала труден характер, а баща ѝ е счетоводител. През 1955 г. Татяна Лолова завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев. В курса на бъдещата легендарна актриса са Ицхак Финци, Григор Вачков и Никола Анастасов. Първата си работа Татяна получава в Драматичен театър „Сава Огнянов“, гр. Русе, след което е една от първите актриси в трупата на Сатиричния театър. През годините актрисата участва в постановки на сцената на Театър 199, театър „София“, както и на други театри из цялата страна. И до днес Татяна Лолова се радва на безкрайната обич на почитателите и продължава да радва публиката с великолепния си талант и размах.

Актрисата има много роли както в театъра, така и в киното и на малкия екран. Участва във филмите „Сиромашко лято“, „Опасен чар“, „Бон шанс, инспекторе!“, „13-тата годеница на принца“ и други. Една от последните й много успешни роли е в сериала „Домашен арест“, където Лолова играе мама Еми.

Татяна Лолова е удостоена и с множество награди и отличия, сред които орден „Кирил и Методий“ - III степен, орден „Стара планина“, „Народен артист“ и „Аскеер за женска роля“ за постановката „Щастливи дни“.

Актрисата има два брака зад гърба си. Първият й съпруг е хидроинжеренът Евелин Монев, а вторият - Светослав, с когото актрисата се запознава в Сатиричния театър, където той е реквизитор. Татяна Лолова и Светослав са заедно до края на дните на Славето, както го наричат близките му. Той си отиде от този свят на 85 години, края на 2018 г.

Днес ще си припомним някои от култовите цитати на любимата ни комедийна актриса.

"Свикнала съм да давам. А когато даваш - не остаряваш".

"Не мога да си представя как живеят артистите, но аз не мога да си представя и голяма част от българския народ как живее, защото парите са отвратителни, особено когато ги нямаш".

"Ако много отдалече видя някой намръщен си викам: "А, не. Не съм добре с очите".