Ако не ви вразумяваше фактът, че все пак вие сте ги раждали, вероятно достатъчно често щяхте да се питате все пак от коя планета са тези деца, които вилнеят в дома ви. Силата, която ги движи, обаче съвсем не е извънземна – простото й название е непреодолимото желание да експериментират, пишат колегите от dete.bg.

За нас всичко е ясно, а чудесата отдавна са загубили магията си. За децата, от друга страна, всичко е толкова ново и интересно, че дори ни е трудно да проумеем целия този ентусиазъм. И все пак е добре да опитаме...

Кутиите

Виждали сте го безброй пъти – независимо колко ценен е подаръкът, той най-вероятно остава изхвърлен в ъгъла, докато цялото внимание е съсредоточено в кутията му. А ако тя е достатъчно голяма, за да скрие поне главата на детето, радостта е безкрайна. Причината за това поведение е същата като за криенето под масата – децата обожават да гледат и изучават света от достатъчно скришно и сигурно, според тях, място. Интересът към такива игри се повишава точно в периода, в който детето е преминало страха от раздялата с вас – сега е негов ред да се „крие” и „изчезва”, защото се чувства достатъчно пораснало и готово за това.

Катеренето

За току що усвоените двигателни умения, като координация, баланс и изобщо придвижване, масата в хола ви е идеалното място за затвърждаване на наученото. Радостта от постигнатото е почти двойна, ако успее и да ви докара до нетипично за спокойния родител душевно състояние. На колкото и странно място да реши да се покатери детето ви, ако безопасността му не е застрашена, по-добре бъдете умерени в реакциите си.

Графитите

Защо децата обожават да рисуват по стените в дома ви? Просто защото могат. Големите бели стени са идеалните платна за тяхното изкуство и нищо не може да им попречи да ги запълнят с размах. Най-добре е да се подсигурите с измиващи се моливи и пастели – и такива стени, или просто да снабдите детето си с достатъчно голяма дъска за рисуване, на която да изрази естетичните си търсения.

Мръсотията

Колкото и ужасяваща да ви се струва, играта в калта за детето е въпрос на сетивност – то се радва на усещането от допира с нея, начинът, по-който се променя в ръцете му и чаровното й залепване по пръстите, а може и в косата. Същото е и с локвите – види ли локва, детето има два избора: да мине през нея или да я заобиколи. Преминаването през нея го награждава с плясък, шум на вода и въобще – някаква случка. Заобикалянето, от друга страна, е просто скучно. Детето все още изучава факта, че всяко негово действие е в състояние да промени околната му среда.

Повторението

Всяко дете има любимо филмче или приказка, чиито „носители” са буквално изхабени от непрестанните повторения. Защо са необходими? Светът на детето е разделен на две противоречащи си половини – желанието за нови знания и преживявания и нуждата от рутината и познатото. Когато детето е прекарало целия си ден в „запознаване” с напълно чужди неща, има нужда да си повтори многократно и това, което му дава сигурността на познатото.

Събличането

Някои деца са просто невъзможни за обличане и обяснението е съвсем логично. Липсата на дрехи е не просто приятна, тя дава усещане за свобода. Като бебета, децата са непрекъснато облечени и увити в нещо, което не са искали и често не им е било нужно. След време, когато достигнат „независимостта” поне да могат да се съблекат (освободят) сами, се възползват от нея максимално. И ако този „стриптийз” се случва в дома ви и не застрашава безопасността на детето ви, няма причина да се „борите” с него.