Когато родителите се карат, децата изпитват тревога и вина, дори да не са преки свидетели на "войната".

Те се чувстват виновни заради действителната или въображаемата си роля в семейния раздор. Основателно или не, децата приемат, че самите те са в основата на семейния конфликт.

Децата не остават неутрални в тази война, а вземат страната или на бащата, или на майката. Тя от своя страна вреди както на психологическото и сексуалното им развитие, така и на развитието на характера им. Когато момчето отхвърли баща си или момичето - майка си, те остават без подходящ модел за идентификация.

Отхвърлянето се проявява в отвращението към отъждествяване с личностните черти на съответния родител, в нежеланието да се подражава на неговите ценности и поведение.

В някои крайни случаи подобно отхвърляне може да доведе до неправилна сексуална идентификация и до невъзможност детето да изживее биологическата си предопределеност.

И обратното: когато момчето отхвърли своята майка, а момичето - баща си, това може да породи у тях подозрителна враждебност към всички представители на противоположния пол.

Когато родителите са принудени да се съревновават за любовта на децата си, те често прибягват до антипедагогически средства, каквито са подкупът, ласкателството, лъжата. А децата растата с раздвоено чувство за лоялност и вярност и в постоянна двойнственост. Освен всичко те трябва и да защитават единия родител от другия, а това оставя траен белег върху характера им.

От най-ранно детство те осъзнават изкуствено завишената си от "наддаващите" съперници цена и непрекъснато я покачват сами.

Научават се да манипулират другите и да ги използват, да интригантстват и да изнудват, да шпионират и да клюкарстват. Научават се да живеят в свят, в който да си почтен е пречка, а да си честен - препятствие. Научават се да живеят в свят, който поощрява и възнаграждава психопатното поведение. Източник: dete.bg