Вкусът и ароматът на моркова ни придружават през целия ни живот. Всеки от нас в детството си е хрупал прясно обелен морков. Някога бабите ни първо са пасирали морковите, а след това са ги изцеждали през парче тензух.

До ден днешен сокът и нектарът от моркови са част от задължителното меню на всеки от нас. Изключително приятната му консистенция засища, а вкусът му тонизира и дава енергия.

Но знаете ли, че…

До XVI век морковът е бил бял, жълт, лилав. Оранжевият му цвят и голямото съдържание на каротен са получени благодарение на старанието на холандските градинари.

В древен Рим морковът е бил считан за афродизиак. На пировете на император Калигула всички ястия били приготвяни само с моркови, за да дадат сили на поканените гости.

В келтската литература морковът е наричан “подземен мед”.

През XVI век, когато било модерно украсяването на шапки и рокли с растения, горната зелена част на моркова била много популярна заради интензивния си зелен цвят.

Заедно с откриването на витамин А се увеличава интересът към моркова. Правителството в Англия провежда акция популяризираща консумацията на моркови. Във връзка с високото съдържание на провитамин А, който подобрява зрението, менюто на пилотите “по нареждане” е обогатено с голямо количество моркови.

През Втората световна война са били произвеждани бонбони, конфитюри и сладкиши от моркови. В Португалия до днес е много популярен мармаладът от моркови, а в Канада и САЩ сладкишът от моркови.

Първият сок от моркови е бил направен в Англия е се е наричал Carrolade.

Най-големият отгледан до сега морков е дълъг 5.14 м, а най-тежкият 8.61 кг! Източник: www.nonblond.com