Запознайте се с една стена, зад която се крие могъща крепост и която дълго време е стояла в сянката на своята по-голяма сестра от Китай.

Освен в Китай, такива дълги и сложни защитни съоръжения са били строени фактически по целият свят. Някои са известни, други не толкова.

Някои я наричат с името на фортът около, който е изградена – Кумбхалгарх, а други просто я наричат “Великата стена на Индия”.

Както и да бъде наречена обаче тя е втората най-дълга непрекъсната стена в света и затова е странно, че е известна главно в района около нея самата.

Намира се в щата Раджастан, западна Индия. За построяването и е бил нужен цял век, а по-късно през 19-ти век е била разширена.

Цялата и дължина надвишава 36 километра, а самата стена е меко казано масивна.

Кумбхалгарх разполага със 7 порти и близо 360 малки храмове, разположени зад стената.

Според легендата, през 1443 година, владетелят на крепостта, Рана Кумба, бил на ръба на отчаянието, тъй като след дълги години опити да построи своята крепостна стена, претърпявал неуспех след неуспех. Той се консултирал с брамин, жрец на хиндуистката каста, и бил посъветван, че само една доброволна жертва на човек би разрешила проблемите по строежа и издигането на великата стена.

Духовният съветник накарал Рана да построи и храм на мястото, докъдето се претъркули отсечената глава на жертвеника.

Както се предполагало, дълго време никой не искал да се пожертва за великата крепост, до деня, в който войник се „предложил” за обезглавяване. В чест на тази жертва била издигната една от седемте порти към крепостта - Hanuman Pol.

Според местния фолклор, Рана Кумба палел огромни лампи по продължение на стената, в които горели гхи и памук, за да осветяват полето, на което нощем работили земеделците.

На всички туристи, които посетят това място се казва да не се катерят по някои по-ниски части на стената, защото макар и извън строя, се предполага, че някои от древните трапове и механизми все още работят.