Друго си е човек да има истински приятел... А първият приятел на вашето дете ще се появи доста по-рано от очакваното. Отнесете се сериозно към него!

На възраст около 8 месеца бебето започва да разбира, че то самото не е целият свят, че мама не е част от него, а отделно същество и че наоколо има и други хора. Този период често бива наричан като „тревожност на осеммесечните“. Бебето започва да става подозрително към чужди хора и търси защита и утеха в прегръдките на мама. Често именно в този период, между 7 и 12 месеца, детето се привързва към определен предмет (кърпа, одеялце, играчка). Тази вещ му служи като свързващо звено между онова, което бебето познава добре (родителите, дома) и новите места и непознати хора (ясла, болница и др.).

Любимата играчка на бебето е като късче от познатия му свят. Ако ви се налага да излезете, „другарчето“ му си остава с него. За детето играчката е символ на това, че мама съществува, дори ако в момента не е наоколо. Появата на любима играчка в психологията се нарича „преходен обект“. Тоест детето е готово да приеме факта, че мама не е част от него и не може да бъде с него непрекъснато. За да се справи с тревогата от „откъсването“ бебето има нужда от реален предмет, който във фантазиите му ще замести мама.

Четете още: Детската стая: портал към приказките

Лична територия

Детето обикновено си избира играчка от достъпните за него неща – одеяло, възглавничка или мека играчка. Важно е предметът да е мек и да мирише привично. Затова в никакъв случай недейте да перете любимата вещ – миризмата е едно от най-ценните й свойства.

Някои деца предпочитат да не се разделят с любимата играчка и постоянно я държат, дори ако не се чувстват особено удобно. Други бебета имат нужда от „другарчето“ само в определени моменти, например преди сън или по време на разходка. Важно е да не забравяте, че за детето „преходният обект“ е нещо много повече от обикновена играчка, той е част от детето. Затова бебето плаче безутешно, ако любимият предмет се лиши от обичайната си миризма след изпиране или пък се изгуби.

Законна собственост

Любимата играчка е първата собственост на вашето бебе. Никой не му я е натрапвал, то я е избрало само. Този предмет му помага да се развива, да добива представа за взаимоотношенията между хората. Благодарение на играчката детето си създава свой свят, в който то е главния герой.

Предметът може да бъде за бебето всичко – утешител, пазител на тайните, постоянен спътник или пък обект, върху когото да стовари вината за пакостите си. Играчката получава много ласки и целувки, но често бива и хапана, късана, рязана... Детето ви има пълната власт над този предмет и стоварва върху него онези емоции, които не винаги успява да изрази пред вас.

Четете още: Симпатична хрумка: Toy Travelling – пътешествия за играчки

Изгуби се!!!

Това е истинско бедствие! Вие сте отчаяни, бебето не спира да плаче безутешно. Откак е открило любимата си играчка, детето не се е разделяло с нея – спало е с нея и я е стискало в ръцете си по време на ядене и къпане. А сега вярното другарче, неговият постоянен компаньон е изчезнал! Детето не желае да заспива, отказва да остава с детегледачката и не приема никакви заместители на изгубената играчка. Бъдете готови да преживеете една истинска буря, възможно е бебето да е безутешно известно време. Обградете го с грижи, кажете му, че и вие сте разстроени от загубата. Детето ви се е лишило от любим обект и изпитва тъга и объркване. За него това е първият сблъсък със загубата – полезен, но при това драматичен житейски урок. Не го утешавайте с илюзии. Кажете, че ще направите всичко възможно да намерите играчката, но не обещавайте, че непременно ще я откриете. Позволете на детето да я оплаква известно време, бъдете до него и го стоплете в прегръдките си. Когато се поуспокои, пробвайте да му предложите друга играчка, оставяйки избора на него. Ако детето е много малко, можете да му предоставите някоя своя вещ, например носна кърпичка, носеща вашата миризма. Дайте на детето време да свикне с новия предмет. Постарайте се в бъдеще да сте по-внимателни – зашийте към играчката етикет в телефонния ви номер, на който да ви потърсят, ако случайно я изгубите. Купете същата „резервна“ играчка по възможност.

Четете още: Симпатично и сладко: Легло-възглавница

Ами ако няма любима играчка?

Децата смъкват напрежението и преживяват разделите по различни начини. Любимият предмет не е задължително да е нещо външно, той може да е собственото тяло или част от него. Детето може да си смуче палеца, да си играе с косата или с езика си. В този случай то намира източник на утеха и успокоение не във външния свят, а в себе си. Понякога детето избира странни предмети – например ръкава на блузата си. Възможно е също така просто да няма любима играчка и да е намерило свой начин да се справя с тревожността. Детето само решава от какво има нужда.